Тези дни доста критики – къде на шега, къде не толкова на шега, отнесе новата ни кандидатка за еврокомисарка Мария Габриел. Покрай нея, осмиване се стовари и над другата потенциална кандидатура – Ева Мейдел.
Обективно погледнато, за България е абсолютен позор да прати за комисар човек с небългарско име. Това все пак е представителна позиция, и въпреки че на думи тези чиновници се водят “европейски”, реално всяка държава гледа да сложи там супер верен свой човек, който да защитава именно нейните интереси.
В този смисъл, нихилизъм като този да сложиш очевидно вече претопен българин, за твой представител, е проява на откровено робско мислене. Всъщност от цялата Европейска комисия, ние сме единствената държава, чийто комисар наистина се държи като европеец и поставя евро-интересите над националните.
Но и Габриел, и Мейдел, са олицетворение на нещо далеч по-голямо. Те не са просто две кокони, които се омъжили за чужденци, защото на света няма свестни българи. Те са символът на българина, който иска, и с успех, се е откъснал от корените си. Нещо повече – намира това за правилно, и дори мрази България.
Нека се върнем няколко години назад при един изумителен случай, който илюстрира падението на този тип хора. Та преди няколко години, поради правилата на ЕС, се оказа че съюзът трябва да плаща за “национални училища” в Брюксел, в които да учат децата на евро-чиновниците. Т.е. ЕС е длъжен да изгради за своя сметка, и да финансира абсолютно същите училища, каквито има в страните-членки, вкл. да плаща на учителите, и обучението да е на родния език. Идеята е, че хората, които са пратени от страните-членки по квотната система в администрацията на ЕС, имат право децата им да се образоват на родния си език.
Абсолютно всички чиновници на другите държави се възползваха от това. Дори румънците. И въпросът стигна до българското училище. Създаде се, МОН изпрати учители, всичко стана “на 6”, както се казва.
И тогава… Тогава нашенските чиновници в ЕС отказаха да запишат децата си там. Казаха, че не искат български училища, искали децата им да учат в чуждите.
Именно при този случай много грозно пролича неистовата омраза, която тези хора таят към България. Приемат я за пропаднала провинция, а те са се измъкнали вече, и искат да скъсат всякакви връзки с нея. Презират я.
В същото време обаче, те не са обикновени емигранти, които са напуснали, и са отишли някъде по света. Те са се озовали в ЕК, на огромните заплати, именно като квота на България. Т.е. на тези хора България им трябва само като носител, който да им осигури всичко, а след това не и дължат нищо. Добре е да отчетем, че измежду емигрантите, това са “върхът на сладоледа”. В горния 1% на благосъстояние са, защото повечето ни мигранти всъщност работят черна работа, а други се издигат с много труд из фирмите, гледани навсякъде като външни и чужди лица. Докато И докато между нормалните емигранти, все пак има патриотично настроени, които например веднъж седмично си водят децата на българско училище, то между тези богопомазани бюрократи, няма такива. Те отказват дори гарантирано и платено от ЕС българско образование.
Ева Мейдел, Мария Габриел, евродепутатите и другите ни сановници, са просто върхът на пирамидата. Върхът на това сборище от национални предатели и нихилисти, които са се отървали от “пропадналата България”, и са вече “европейци” и направо “арийци”.
Но най-позорното е, че ние приемаме тези хора като наши представители, и продължаваме да ги лансираме по-високи постове. Разбира се, всеки емигрант има право да се жени или омъжва за когото си иска. Но който си смени името, и на който децата му вече носят френски имена, е той, или тя, просто не може да е нито евродепутат, нито комисар. Това е положението, нацията има свои интереси, и е разумно да ги преследва.
Доскоро мислехме, че Кунева и Кристалина са най-голямото възможно падение. Те действително доста направиха за себе си, и в ущърб на България. Но гледайте да видите сега Габриел какво ще направи. А и другите такива – дребни евро-душици, скрили се в Брюксел и подмазващи се на Жозеф Дол или на Жан Клон Юнкер. Истински европейци. Скрили се, и дочакаха на топличко да се покажат, и да се озоват по върховете. Ще видите, че ще плачем за Куната и Сталинка. Тепърва предстои да видите коренно промитите мозъци на псевдо-българите какво ще сторят. Т.е. мозъците на поколението, израсло в Брюксел, и поливано там.
За България няма никаква полза нито от комисаря, нито от бюрокрацията под него. Дори има вреда, защото тези хора в опита си да скъсат с Родината, са по-католици от папата на европеизма и анти-национализма. Чиновници-германци и французи просто биха си следвали техния интерес. Докато погерманчени и пофранцузени българи към това добавят и фанатизма да скъсат с България и да нямат нищо общо с тази “пропаднала държава”. Накратко – по-добре без комисар и бюрократи, отколкото с предатели.
Аз лично бих преотстъпил квотата си от чиновници на някоя от великите сили, в замяна на по-конкретна друга облага – например пари за някой път, или за някоя пречиствателна станция. Поне нещо ще дойде тук. От бюрократите с български корен идва само омраза и презрение…
Добри Божилов,
komentari.com