“Случаят с КТБ не беше предмет на дискусия на 29 юни 2014 г. и бе засяган бегло и единствено при проявен интерес от някои участници в консултациите. Това заявява бившият управител на БНБ Иван Искров в писмо до президента Румен Радев. Повод е поисканото от Радев съгласие от всички участници да се разсекрети стенограмата от разговорите при президента Росен Плевнелиев от лятото на 2014 г. Искров обяви писмото в личния си профил във фейсбук в петък, информира 24 часа. Точно на тази среща в президентството, БНБ, в координация с правителството и с търговските банки, е предложила “работещи решения, които вече са били консултирани с ЕК и са позволили много бързото преодоляване на ликвидния натиск, пише той.
Първият разговор е постигнал целта си, “като свалил напрежението, свързано с атаки срещу банковата система и валутния борд, след затварянето на КТБ седмица по-рано”, се посочва в писмото. Това било невъзможно без постигнатия тогава консенсус между политическите партии и конструктивното посредничество на президента Плевнелиев. Благодарение на това БНБ и правителството постигнали целите си. “Истинският разговор за КТБ се е състоял на 14 юли 2014 г.”, съобщава Искров на Радев. И го призовава непременно да отвори и втората стенограма.
Публикуването на пълния є текст ще позволи много по-обективно историческо отразяване на позицията и действията на БНБ в онзи период, като ще разсее упорито налаганите впоследствие изопачени твърдения относно позициите и ролята на централната банка – както по случая с КТБ, така и при противодействието на атаките срещу банковата система и опитите за разклащане на валутния борд през лятото на 2014 г. , пише в бившият управите до президента Румен Радев.
БНБ и правителството бързо са съгласували с ЕК и са предложили спасителни мерки. По-важните от тях обаче- преструктуриране на КТБ след бързи законови промени и отварянето и още до август 2014 г. за всички вложители, обаче не се случили, защото нямало консенсус, и 42-ият парламент не ги приел. На първата среща при президента на 29 юни 2014 г. “не е предлагано и обсъждано въвеждането на капиталов контрол, добило популярност между политиканите като банкова ваканция”, подчертава Искров.
Ето и целия текст на писмото на Иван Искров до президента Румен Радев:
ДО Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
26 май 2017 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
С настоящото писмо изразявам категоричното си съгласие да бъде публикуван пълният автентичен текст на стенограмата от консултациите, проведени при президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г., в които участвах и аз в качеството ми на управител на Българската народна банка (БНБ).
Принципните ми аргументи накратко са, както следва:
Първо, поради високия обществен интерес и за да се прекратят спекулациите по въпроса, публикуването на пълния текст на тази стенограма е не просто желателно днес, но следваше да се случи отдавна. И преди съм изразявал тази позиция. Това би бил силен пример за открито управление. По същата причина, всички важни решения на БНБ по темата, заедно с мотивите за тях, бяха своевременно публикувани на интернет страницата на централната банка и все още се намират там.
Второ, публикуването на пълния текст на стенограмата ще даде възможност на всеки гражданин, който действително се интересува от онези събития, да добие самостоятелна, непредубедена и неманипулирана (от партийни, корпоративни или свързани с тях медийни интереси) информация за съответните факти и обстоятелства.
Трето, публикуването на пълния текст на стенограмата ще позволи много по-обективно историческо отразяване на позицията и действията на БНБ в онзи период, като ще разсее упорито налаганите впоследствие изопачени твърдения относно позициите и ролята на централната банка – както по случая с Корпоративна търговска банка (КТБ), така и при нашето противодействие на атаките срещу банковата система и опитите за разклащане на валутния борд през лятото на 2014 г.
Заедно с това позволете да споделя и няколко по-конкретни аргумента, свързани с моите очаквания, че публикуването на пълния текст на стенограмата ще потвърди следните обективни факти и обстоятелства:
Първо, по време на въпросните консултации при президента на 29 юни 2014 г. не е предлагано и обсъждано въвеждането на капиталов контрол, добило популярност между политиканите като „банкова ваканция“. Също, противно на широко разпространените мнения днес, случаят с КТБ не беше предмет на дискусия и беше засяган бегло единствено при проявен интерес от някои участници в срещата. Целта на тази среща беше да се намери начин да се преодолее създаденото напрежение, свързано с атаки срещу банковата система и валутния борд след затварянето на КТБ седмица по-рано. Предложихме работещи решения, които вече бяха консултирани с ЕК и позволиха много бързото преодоляване на ликвидния натиск, и най-вече обединяване около общата позиция да се преустанови безразборното политическо говорене, което внасяше голяма несигурност и дори хаос в медиите и обществото. Подчертавам, че по този въпрос парламентарно представените политически сили тогава подкрепиха предложенията на БНБ и правителството, които можаха да бъдат осъществени благодарение на съвместните ни действия с ръководствата на търговските банки, така че буквално за дни възстановихме доверието на вложителите и нормалното функциониране на цялата банкова система още в края на м. юни 2014 г. Това би било невъзможно без постигнатия тогава консенсус и ясно изразената политическа воля за финансова стабилност на брифинга за медиите след срещата. Така, благодарение на конструктивното посредничество на президента Плевнелиев, БНБ и правителството, тогава постигнаха целите си.
Второ, разговорите на 29 юни 2014 г. разкриха сериозни различия между професионализма и публичната отговорност на БНБ, от една страна, и доминиращото желание за извличане на краткосрочни политически дивиденти и бягане от отговорност в част от останалите политически лица и институции в предизборната обстановка. Особено неконструктивно (тогава и по време на следващата среща при президента на 14 юли 2014 г.) беше поведението на тогавашния председател на 42-то Народното събрание, упорито защитаващ невярната теза, че БНБ разполага с всички необходими правомощия и инструменти – твърдение, което по никакъв начин не отговаряше на законодателната рамка в онзи период. Такова поведение удобно прехвърляше цялата отговорност към централната банка в стремеж да не се ангажира Народното събрание с необходимите законодателни инициативи. Читателите сами ще се уверят в това.
Трето, към 29 юни 2014 г. водещите политически сили и останалите държавни институции, като цяло, все още подкрепяха авторитета и усилията на БНБ и изразяваха готовност да съдействат на централната банка за нормализиране на ситуацията. За съжаление, скоро след това някои от тях не проявиха държавническо поведение и, вместо да поемат своята част от отговорността и да подкрепят експертните предложения на БНБ, правителството и Европейската комисия, се обърнаха срещу централната банка и де факто саботираха усилията ни за своевременно разрешаване на ситуацията с КТБ. В подкрепа на горното напомням, че непосредствено след поставянето на КТБ под специален надзор на 20 юни 2014 г. водещите политически сили първоначално публично заявиха, че ще направят всичко възможно, заедно с БНБ, да бъде възстановена работата на КТБ в едномесечен срок, на 21 юли 2014 г. За съжаление, впоследствие те не застанаха зад предложенията на БНБ и правителството да приемат необходимото ново законодателство, което щеше да позволи това – за разлика от няколко подобни случаи в държави-членки на Европейския съюз преди това. Например, в Португалия (по същото време и при изключително сходни обстоятелства) беше преструктурирана втората по големина банка, от продажбата на която по-късно португалската държава реализира приходи от 1 млрд. евро. За сравнение, у нас още провеждаме безплодни дискусии и преразказваме и тълкуваме миналото, стенограми и т.н.
Не на последно място, г-н Президент, използвам случая да споделя мнението си, че би било уместно да публикувате също и пълния текст на стенограмата от разговорите при президента Плевнелиев, състояли се на 14 юли 2014 г. Аргументите ми за това в голяма степен се припокриват с гореизложените, но сега бих добавил и следното.
Темата на разговорите в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност на 14 юли 2014 г., за разлика от консултациите на 29 юни 2014 г., беше изцяло фокусирана върху КТБ. След невъзможността за постигане на съгласие между политическите сили тогава за приемане на съответното законодателство (с което по това време България не разполагаше), отпадна възможността да бъде осигурен достъп на вложителите до средствата им в КТБ още на 21 юли или най-късно в началото на м. август 2014 г. Напомням освен това, че БНБ и правителството, съгласувано с Европейската комисия, тогава предлагаше такова преструктуриране на КТБ, което щеше да осигури бързия достъп до пълния размер на всички спестявания, а не само на тези до законовия минимум от 196 хил. лв. – както при почти всички подобни случаи с банки в процес на преструктуриране в Европейския съюз в периода, когато още не бе приета и транспонирана в националните законодателства Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Такъв закон беше приет едва от следващото, 43-то НС, отново изготвен от моя екип.
Като Ви благодаря за изпратеното писмо с искане на писменото ми съгласие да публикувате стенограмата от 29 юни 2014 г., оставам
С УВАЖЕНИЕ
ИВАН ИСКРОВ
(управител на БНБ от 9 октомври 2003 г. до 14 юли 2015 г.)
Източник: 24 часа
http://www.leaderstoday.eu/%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B8/