„Предлагам къща за живеене напълно безплатно – срещу поддържане на постройките и двора безсрочно. Ще осигуря строителни материали за ремонта, от който се нуждае. В нея не е живяно повече от 10 години, има нужда от ремонт, но не чак основен”.
…
„Младо семейство с две деца търсим жилище под наем в Перник или трънските села. В Перник навсякъде искат по няколко наема напред, което е непосилно за нас, ако някой знае нещо за такъв имот или има, нека ми пише на лично съобщение, ще съм ви много благодарен“.
Това гласят съобщения в групата във Фейсбук “Имот под наем БЕЗ наем“. Инициативата стартира преди година от Ирена Ненчева. Ирена е актриса дълги години в куклен театър в Бургас и смята, че българите са изгубили сетивата си за ценността на живота на село, като се надява на обрат. Самата тя винаги е искала къща на село. В последните години си купува такава в полупланинско село, недалеч от Бургас, започва да обработва и земята.
„Имот под наем БЕЗ наем“ е създадена на фона на масовото обезлюдяване на селата, на разграбване и рушене на селските къщи. Според актуални статистики в България има 1130 села с население между 1 и 49 души. И официално има 200 села призраци, без никакви жители, като според Института за изследване на населението и човека при БАН тези села призраци са най-малко 500. Затова и инициативата е насочена към онези хора, които искат да живеят на село, постоянно или временно.
„Къщите са само видимата страна на един много голям проблем, свързан с българското село. Преди време правех обиколки из едно село до Бургас, за да си търся къщичка. Докато обикалях, видях колко къщи в региона са останали празни. И си мислех следното – защо не вземе някой да ме пусне да вляза в една къща, вместо тя да продължава да се руши… Хем ще се погрижа за нея, че и за стопанинът може да има продукция… И споделих мислите си на една приятелка, която беше с мен. Тя ми каза: „Ти си луда”. И тези думи така ме жегнаха. Как ще съм луда?! Та това е толкова разумна идея. Това е проблем при нас, уж нормалните, да гледаме на подобни идеи като на лудост. И тогава си казах следното:
„Луда ли съм била, така ли?! Я да видя колко луди има още тук“. И създадох фейсбук групата „Имот под наем БЕЗ наем“ миналата година. Първоначално беше тайна група. Днес има почти 9000 души, половината от които са симпатизанти, но и това е много“.
Съвпаденията „търся – предлагам”
Общо 70 % от хората в „Имот без наем“ търсят имоти за стопанисване, а 30 % ги предлагат. Към днешна дата има седем „съвпадения“, т.е. седем къщи са станали предмет на взаимна договореност. На страницата има два качени документа – единият е за търсене, другият – за предлагане.
Ирена обозначава със „съвпадение“ договореността между двама души за ползване на имот – единият е стопанинът на къщата, който поради някаква причина не може да я стопанисва на практика, а другият е ползвател на къщата и има възможност да се грижи за нея. Той я поддържа или в някои случаи – прави земеделска продукция.
„Съвпадението е нещо много специфично. Това е изключително частен случай и за да достигне тази специфична информация до повече хора, е нужно много хора да са осведомени за тази идея“, разказва Ирена.
Сред реализираните обяви е намирането на човек, който да се грижи за имот край Белово, като стопанинът споделя, че десетки хора са се отзовали на съобщението му.
Друг човек, намерил насрещен интерес, е жена от Плевен, предложила къща край града при две условия – грижа за двете й кучета, както и редовно плащане на консумативите.
Друга жена се е отзовала заедно със съпруга си на обява и двамата стопанисват имот на село от септември миналата година. Собствениците на къщата са от същото село и двете семейства взаимно си помагат. Животът на село е възможност за жената и съпругът й „да натрупат опит в селския живот“ и след години да си намерят постоянно място за живеене.
Обяви всякакви
На въпрос какви са хората, които предлагат и които търсят селски къщи, Ирена отговаря следното:
„Както в живота, и тук има неуважение, което лъха от някои обяви, както и недооценяване на специфичността на цялата идея. Ние сме дали образци – човек трябва да посочи къде и какво точно търси. Това е много специфична задача. Има хора, които опитват само с едно изречение, например: „Търся къща до Пловдив”. Има и хора, които пишат прекрасни обяви, с обръщение, подробно разказващи с какво се занимават, за какво мечтаят… Има хора, които като пуснат обява, просто ти се иска да им дадеш къща! А като видиш обявите на други, предпочиташ да оставиш къщата си да се руши“.
Търсещите имоти по думите на Ирена са най-различни, от различни възрасти. Срещат се цели семейства, стари жени, търсещи място за живеене или някой, за когото да се грижат. Сред тях има и майки с деца, бездомни или самотни хора. Къщите, които се предлагат, също са различни, сред тях има „много хубави“, дървени, с тухли и т.н. Ирена отбелязва, че още няма обяви за изоставени производствени обекти като например фабрика.
Договорни отношения и предпазливост
„Имам къща на село в централна северна България. Къщата не е малка, с голям двор, с всички нужни условия в нея, здрава. Обработвам двора 2700 кв.м. от които 800 кв. м лозе. Обработвам абсолютно целия двор, произвеждам повечето видове зеленчуци. Иска ми се да се започне и животновъдство, дребни животни- кози, овце, кокошки, прасенце… нещо от сорта. Обаче тъй като не живея всекидневно в тази къща, ходя там на седмицата или двете, съответно няма как да отглеждам животните. Дали някой не проявява интерес да започне един живот на село?“, гласи друго съобщение.
В добавка авторът на обявата предлага да осигури храна и фуражи за животните, като „живущият“ ще си получава продукция. Той се въздържа от точното наименование на селото поради „определени съображения“.
Хората от „Имот без наем“ много са мислели какви да са договорните отношения при едно подобно споразумяване – дали да има договор, какво да стои в него, дали наемателите да си пазят фактури. Сложен казус е и това ако наемодателят работи и част от продукцията дава на хазайна. Образец за такива отношения не може да бъде даден. Същевременно хората са „много предпазливи, много ги е страх“, отбелязва Ирена.
В групата няма негативност или злонамереност, разказват членуващите. Който си позволи нещо подобно, бива блокиран, защото в тази група „няма нужда от песимизъм“.
„Като не вярваш, недей да коментираш, остави ни да го изградим… У нас това е качествено нова идея, поне за повечето хора, макар в Германия да има подобна инициатива на държавата. И ако има запустяло село, предлагат запустяла къща с условен наем от 1 евро“.
„Дори групата да не се развие толкова бързо, развитието на реалността върви след нашите идеи. И колкото повече такива идеи, променящи нещата с които сме свикнали, има, толкова по-добре. След време те се материализират, ако бъдат подкрепени. Ако достатъчен брой хора кажат „Да”, ако всеки даде една малка тухличка, ще стане“.
e-vestnik