– Ах-ах-ах! Кой дошъл! Една бъдеща звезда на медийния небосклон! Сядай, разполагай се, мило дете! Каква дивна изненада! Ах!
Гласът на Старата журналистическа лисица (СЖЛ) бе мек и приветлив, омаен и подкупващ. А някъде в края на всяко изречение интонацията извиваше една кръшна ирония, преминаваща в незлоблива ехидност.
СЖЛ се наслади на ароматната пура, щедро разсипа 12-годишен скоч, присви кехлибарените си очета и фиксира младия посетител.
– И така, мило дете, искаш да станеш журналист? Жрец на думите? Рицар на свободното слово? Будител народен? Повелител на общественото мнение? Готов си да водиш битка за всяка запетайка? Решен си сто пъти да умреш за истината и за свободата на съвестта? Похвално, похвално!
Като е така, послушай мъдрите съвети на Старата журналистическа лисица.
Мило дете!
Първото правило на СЖЛ гласи:
Няма свобода на словото, няма независим вестник, няма независимо радио, няма независима телевизия, няма гражданска позиция и прочее глезотийки! Няма такова животно, нито птица! Свободата на словото – ах, каква архаика! – няма нищо общо нито със словото, нито със свободата. А само и единствено с интереса. Свободата на словото се измерва с дължината на един синджир – на единия му край си впримчен ти, другия край го стиска здраво интересът. Този синджир е сплав от егоизъм, коварство, невежество, пошлост, мнителност, лицемерие, плюс хищния нрав на мутра. Една отровна амалгама от сребролюбието на властта, властолюбието на парите и перфидната злоупотреба с обещания и лозунги, предназначени за простофилите. Няма свобода на словото, има диктатура на интереса. Идеите може и да са безсмъртни, обаче интересите са вечни! Без „може би“!
Второто правило на СЖЛ гласи:
Колкото и добре да е преоблечен един интерес, неговата крокодилска опашка всеки миг може тъй да те цапардоса, че да ти отнесе главицата. Защото винаги става дума за пари, власт и влияние. Ти си вярното зло куче на този интерес, неговият глас, неговото лице, неговият говорител, неговият телохранител. Постарай се, мило дете, да станеш негов незаменим домашен любимец, негова любима брошка. Бъди неговата пощенска кутия, неговото момче за мръсни и мокри поръчки и услуги всякакви. Ако ли не – горко ти!
Ах, ти не искаш да бъдеш ничий роб, ничия собственост? Каква глупава, безсмислена съпротива!
Ти можеш да лаеш, да ръмжиш, да скимтиш, да драскаш и драпаш, да се въртиш в кръг, но колкото и да се премяташ, ти си закопчан. Ти само изобразяваш някаква привидна свобода, някаква фантазна независимост, някаква илюзорна позиция. Свободата, мило дете, не се намира на върха на бойното копие, както твърдеше оня безумец. Свободата на словото се простира от единия до другия край на синджира. И ако се отвържеш от един синджир, ще се завържеш за друг.
Третото правило на СЖЛ гласи:
Който плаща, той поръчва музиката! Ах, колко възмутително! Колко унизително! Нали?! Така си мислиш ти! Ама поръчителят бил неграмотен! Бил тъпак! Бил подлец, мръсник и гад безподобна! Просташка била тази максима, кръчмарска! Превръщала журналиста в певачка, на която пъхат 50 лева в знойната пазва! Ами като не приемаш музикалните пристрастия на феодала, скъсай синджира, смени кръчмата! Разликата е само в стойността на купюрите. Кому 50 лева, кому 50 хиляди. Кой както се пласира. Зависи от усърдието.
По тази проста причина, мило дете, няма журналистика. Има „мадам“ и клиенти. Има парвенюта и примадони, кокотки и кокетки, куртизанки и метреси. По-добре или по-зле поддържани държанки и сутеньори. Умело или небрежно гримирани. Те нощуват в ложето на властта, въргалят се в чаршафите на парите, а на сутринта цъфтят в някоя телевизия надлежно коафирани, косъм по косъм, и каканижат страстно за свободата на словото. Ако не се впишеш в никоя от тези категории – горко ти, мило дете! Ще живееш в бедност и ще умреш в мизерия.
Четвъртото правило на СЖЛ гласи:
Интересът нe издава вестник, за да се чете, а за да се продава. Защото всеки горд медиен император зависи от своите пари, от тяхното количество, качество, история и биография; от своите връзки с властта (видима и невидима, задкулисна, паралелна и всякаква); от своите капризи, комплекси, кошмари, мании, патологии; от кифлоподобната благоверна и от охладнялата любовница. Влез му в положението, мило дете, съчувствай му! Разбери го – не му трябват журналисти, които могат, знаят и помнят, а тъкмо обратното. Ако не си „тъкмо обратното“ – горко ти! Твоят талант, мило дете, е твоята присъда. Талантът е като гърбица – не можеш да го скриеш. Ти си един Квазимодо. Но най-страшен е талантът да бъдеш свободен. Това вече е престъпление. Това е непоносимо.
Петото правило на СЖЛ гласи:
Няма истина, за която си струва да си скъсаш нервите и да си скъсиш живота. Къде живее истината? На кой адрес? И ако излъжеш, истината ще дойде ли да ти шибне два шамара по муцуната? Истината е лъжа и лъжата е истина. Твоето оръжие, мило дете, е неистината, полуистината, интрижката, инсинуацийката, манипулацийката, откровената лъжа и кристално чистата клевета. И скандалът! Ах, скандалът!
Мило дете!
Ние, журналистите, живеем от скандал до скандал и заради скандала! Ако няма интрига – пусни я като змия! Ако няма скандал – създай го! Прояви творческо въображение! И след него – нов, още по-пищен, още по-вкусен, още по-сочен! Обществото обича да живее от сеир в сеир! Обича да го лъжат – брутално, систематично. Туй му дай на простолюдието и ще бъдеш звезда! Но никога – никога! – не оставяй на мутантите и най-минималната възможност да проумеят какво им се случва!
Шестото правило на СЖЛ гласи:
Лъжи смело, самоотвержено и артистично! На лъжата краката били къси! Нищо подобно! Бързонога е тя, вихрогонна! Докато истината си обуе ботушите, лъжата ще обиколи света сто пъти. Помни – в журналистиката е напълно достатъчно истината да бъде истина за един ден.
Мило дете!
Клеветата побеждава светкавично и мълниеносно. Истината – също, но никога в рамките на един човешки живот. Затова – сей интриги, за да пожънеш слава! Колкото е по-очевидна една истина, толкова по-малко й вярват. Колкото е по-грандиозна една лъжа, колкото е по-гнусна и отвратителна една клевета, толкова по-безусловно я прегръщат. Няма по-сладка и по-лесна победа от тази – да смажеш един почтен, благороден човек! Ама бил имал достойнство, бил имал чест! Още по-зле за него! Неговият позор е твоята слава, неговата поругана чест е твоят трофей! Твоят триумф!
Мило дете!
Седмото правило на СЖЛ гласи:
Бъди килимче пред властта, когато идва, и барикада срещу властта, когато си отива. Посрещни я с баница, изпрати я с камък. Така откликваш на обществените очаквания. И не бой се, че днес пишеш и говориш обратното на това, което си писал и говорил вчера, защото утре ще пишеш и говориш обратното на това, което пишеш и говориш днес. Никой не помни.
И най-сетне, мило дете, не забравяй!
Ако някой има наглостта да ти каже, че си бездарен, невежествен, интригант, клеветник и лакей, то изстъпи се дързостно срещу му и го порази с мълниите на твоя свещен гняв. Опиши това чудовище, както подобава. Наречи го мерзък подлец и гнусен плужек, що трепери позорно пред истината! Наречи го грозен тиранин и побеснял цензор, що гази и мачка с полицейски ботуш свободното слово! Наречи го душител и убиец на свободата на съвестта! Смажи го!
Следвай тези мъдри съвети, мило дете, и ще се радваш на почести и слава. Вярно, почестите са лицемерни, а славата – срамна.
Ама к`во ти пука!
Дерзай!
ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА, ДУМА