Днес видях огромна опашка пред един магазин, попитах човек от опашката, усмихвайки се любезно:
– Извинете, банани или евтини череши са пуснали?
И той като полудя:
– Ти не виждаш ли, че това е магазин за дрехи втора употреба? Ти не знаеш ли, че днес зареждат нова стока? Ти за какво си тук?
Гледаше нервно заключената врата и побутваше неволно жената пред него на опашката.
Усмихнах се отново любезно, погледнах нагоре и замълчах смутен.
Пред мен грееше надпис:
– ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА!
– НОВО ЗАРЕЖДАНЕ ВСЕКИ ЧЕТВЪРТЪК!
На опашката имаше повече от 50 човека, държавата е България….
България на колите втора употреба. На дрехите втора употреба, на мебелите втора употреба, на машините втора употреба и както в последно време се случва и на политиците ни втора употреба…
Държава втора употреба, мислене за втора употреба, харчене за втора употреба или пък живот втора употреба…
И както в последно време се казва и военната ни техника е втора употреба..
И ако още не сме прекръстили названието си на Република Втора Употреба България, е благодарение на това, че някой парламентарист втора употреба не се е сетил, да внесе законопроект втора употреба в парламентарна комисия втора употреба…
Или по – друг начин казано да живее държавата Втора Употреба, в която на употребените, не им дреме че ги употребяват, докато си живеят живота пред витрините с лъскави дранкулки втора употреба…
Атанас Калев, Национален Протест срещу безобразията в България