Българското военно разузнаване се роди в началото на далечната 1908 г. в името на постигане със силата на оръжието на националния идеал -всички българи и български земи да се обединят в една единна държава. Нашето военно разузнаване премина през огъня на четири „горещи“ и една продължила над 40 години изтощителна „студена“ война, преживя мъчителните години на прехода и достигна до наши дни, когато Република България стана зависима, колониална държава на ЕС и НАТО!
Та да си припомним, де:
Преди всичко българското стратегическо военно разузнаване, независимо от превратностите на историческото ни развитие, винаги е работило за отбраната на страната, за защита на нейната териториална цялост, суверенитет и национална сигурност. Военната защита на Отечеството неизменно е стояла като първи негов приоритет без значение какво е държавното устройство на страната, характера на обществено-политическия строй и формата на управление на обществото.
Българското стратегическо военно разузнаване никога не е принадлежало към репресивния държавен апарат. Дори в ерата на социализма, в условията на тоталитарната държава, РУ-ГЩ /РУМНО/ в нито един момент не е било част от Държавна сигурност. Течащият процес на разкриване на досиетата, което неизбежно след време ще бъде отчетено като груба политическа грешка, ще покаже, че РУ-ГЩ никога не е изпълнявало репресивни функции, не се е занимавало с доносничество, с интриги, клевети и очерняне на български граждани. И това ще бъде малкото утешение за ветераните и служителите му.
Във военното разузнаване през всичките тези над 100 години служи елитът на армията, а защо не и на държавата. Това са хора, приели доброволно кръста да бъдат бойци на „тихия фронт“. За тях работата в разузнаването е осъзната мисия и отдаване на дълга с всички произтичащи от това последствия. Никак не е случаен фактът, че бивши служители на разузнаването са заемали високи постове в държавната и военната йерархия.
Твърде рисковано е да се ангажира човек с еднозначна оценка на дейността на военното разузнаване за целия период на неговото съществуване. Неизбежно, както във всяка една дейност, така и в разузнавателната, има периоди на възход, има и такива на упадък, като например в годините след подписването на Ньойския мирен договор.
Погледите на държавници, политици и военноначалници се обръщат към него в очакване да получат изпреварваща и обективна информация, за да могат въз основа на нея да вземат най-правилните решения.
Оценка на информацията на разузнавателните служби дават нейните потребители. Сега достъп в пълен обем до информацията на военното разузнаване имат президентът на Републиката, министър-председателят, председателят на Народното събрание и министърът на отбраната. В засягащия ги обем ползватели на информационния продукт на разузнаването са началникът на ГЩ-БА и съответните командири на войскови формирования.
Наред с оценката на потребителите на информацията, много по-важна е и оценката на историята. Щом като военното разузнаване го имаше вече над100 години, значи историческата оценка на неговата дейност е положителна.
Българското военно разузнаване навлезе в 21 век като Служба „Военна информация“ (СлВИ). Промяната в РУ-ГЩ не беше само в името, а и във функциите, структурите, задачите и зоната за разузнавателна отговорност. На преден план излязоха задачите, свързани с колективната отбрана и сигурност и така наречените асиметрични рискове и заплахи, най-важната от които е международният тероризъм.
Аз естествено, по понятни причини, не мога да не бъда пристрастен и да не ми се иска военното стратегическо разузнаване да го има поне още 100 години или най-малко – докато има българска армия.
_________________
ЕДИНСТВЕНОТО ПРАВО НА ВРАГА Е ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕН!
Ор. полк.инж. Кирил Стаменов