16 oт пpoвepeнитe 31 пpoдyĸтa, ĸyпeни oт вepиги в Aвcтpия и Гepмaния и oт cъщитe вepиги y нac ca c пo-виcoĸи цeни y нac. Toвa пopaждa бeзпoĸoйcтвo, зaяви миниcтъpът нa зeмeдeлиeтo Pyмeн Πopoжaнoв нa зaceдaниeтo нa Миниcтepcĸи cъвeт.
Двa видa дeтcĸи пюpeтa cтpyвaли 80 и 107% пoвeчe oтĸoлĸoтo в Aвcтpия и Гepмaния.Точно при пюретата е открита и разлика в съдържанието на съставките – един от 7 вида продукти, при които има различни съставки на етикета в България и етикета от Западна Европа.
Meждy 20% и 70 % ca пo-cĸъпи млeчнитe пpoдyĸти.
„Това не са незначителни разлики, които биха били обяснени с някакви производствени разлики“, смята министърът. Заради това още утре ще има среща при Порожанов на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и няколко потребителски асоциации, за да има обсъждане на темата.
По отношение на качеството отклоненията са „в рамките на допустимото“, каза още земеделският министърът. Около 20% изследваните продукти имат разлика в съставките спрямо посоченото на етикета, отчете Порожанов.
Порожанов обеща, че на 17-18 юли темата за стандарта на хранителните продукти ще бъде представена на Европейския съвет, но вносител на въпроса ще е Словакия. Съответно земеделският министър обеща да има обща позиция на страните от Източна Европа, която да бъде представена пред ЕК с идеята да се изготви единен режим за стандарт за качеството и цените на храните навсякъде в ЕС.
Земеделският министър обеща до края на деня да бъдат качени всички данни от сравнителното изследване на Българската агенция на храните (БАБХ).
Има разлика в съдържанието и в цените на храните, продавани у нас и в Европа. Това обяви пред Нова телевизия д-р Любомир Кунински от Българската агенция за безопасност на храните.
Той приведе следните примери – безалкохолна газирана напитка в Германия е със захар и това е обявено на етикета. В България е с фруктозо-глюкозен сироп. Относно натуралните сокове – в Германия е 100% сок от плодове, у нас – не е изцяло плодов. Под една и съща марка на храната тя е с различно съдържание, каза представителят на БАБХ.В детските храни също има разминаване. При едно от пюретата разликата е в протеините – 1,5% на 100 г продукт в Германия и 1% в 100 г продукт у нас. Храните са безопасни, те са коректно етикетирани, въпросът е защо има тази разлика, запита реторично представителят на БАБХ.
Подобни разминавания има и при местните продукти. Изследвани са 6 вида – 1 шунка, 1 консерва и няколко вида колбаси. Специалистите първо са изследвани дали продуктът е от същото месо. Проверката е установила, че няма влагане на друг тип месо. Изследвани са и за соев протеин. Има разлики във физико-химичните изследвания, заяви д-р Кунински.
Проверено е и водното съдържание, белтъците, мазнините и т.н. В един от местните продукти колбас водното съдържание е с 3,2% по-високо от германското. Едва ли става дума за напомпване с вода, този продукт вероятно не е достатъчно изсъхнал, смята експертът от БАБХ.
Съдържанието на мазнини в българските продукти е с 1,2 % по-малко. Има разлика в съдържанието на сол – у нас то е с 0,12 повече от европейския продукт.
Припомняме, качеството на храните бе тема по време на извънредно съботно заседание на Министерския съвет на 27 май 2017 г.
Канал 3, Нюз БГ