Тамара Миансарова беше на 87 години
Солнечный круг, небо вокруг
Это рисунок мальчишки.
Нарисовал он на листке
И подписал в уголке.
1963 г. Художественият ръководител на джазов квартет Игор Гранов гледа с недоумение към солистката:
– Ти наистина ли искаш да се явим с тази песен?
Тя упорито кимва. Гранов само разперва безпомощно ръце.
Преди пет години, създавайки групата, в търсенето на певица той се спира на бившата солистка на “Мюзикхол” Тамара Миансарова. Момичето има две висши музикални образования, но за искания репортоар – песни на съветски композитори и джазова класика, с нея трябва много да се работи.
Усилията дават резултат – певицата бързо става популярна. Но участие с детска песен на музикалния фестивал в Полша – главния пазар на социалистическия лагер?
Стихът от плаката
Веднъж поетът Лев Ошанин вижда на улицата плакат, на който е написано “Нека винаги има слънце! Нека винаги има небе!” Авторът е вдъхновен от стихчето на четиригодишния Костя Бараников, публикувано още през 1923 г. В главата на поета бързо се ражда ново стихотворение, а музиката към него пише композиторът Аркадий Островски. Песента прозвучава за първи път в изпълнение на Мая Кристалинска.
И ето сега Тамара Миансарова иска с тази песен да се яви на фестивала в Полша. Гранин ѝ казва:
– Извинявай, но това е тъпа идея. Даже няма смисъл да губим време за репетиции.
Той възнамерява да се върне към това по-късно, за да убеди Тамара.
Окупираното детство
Тя обаче вече е твърдо решена. Простоватите ошанински стихове ѝ напомнят за детството. Като десетгодишно момиченце тя и майка ѝ опитват да избягат от германските бомби, които се сипят над родния Минск, но не успяват и се връщат в окупирания град.
Всеки ден може да е последен. Глад и страх, страх и глад заедно с наивната детска надежда, че някога над главата пак ще има синьо небе и до нея ще е мама.
За да оцелеят, майка ѝ започва да ръководи детски хор и получава дажба. Затова след освобождаването на Минск е обвинена в сътрудничество с хитлеристите и е арестувана. Останалото само момиче е взето от лелите си, които заминават за Украйна. За радост, всичко свършва благополучно – майката е реабилитирана и всички се връщат в Минск.
Песен извън модата
Преди заминаването за Полша да убедят Миансарова да смени песента се опитват не само Гранов, но и големите началници. Тя обаче е толкова твърда, че накрая те махват с ръка и решават, че тази година участието ще е на олимпийския принцип, при който не е най-важна победата.
През 1963 г. музикалният конкурс се провежда в Гданск, във “Верф Хол”. Чак година по-късно се мести в легендарния амфитеатър “Горска опера” в намиращия се недалеч Сопот.
Полската публика е много взискателна, особено към съветските изпълнители. През 1963 г. певците се пускат по мейнстрийма, предпочитат танцувални ритми, затова от Миансарова очакват нещо подобно. И изведнъж:
Тише, солдат,
Слышишь, солдат, –
Люди пугаются взрывов.
Тысячи глаз
В небо глядят,
Губы упрямо твердят…
Първата победа
Поляците са потресени не само от текста, но и от изпълнението. Първия и третия куплет Тама изпява с момчешки дискант и на всички им се струва, че на сцената наистина е дете. То се страхува от войната, но напук на нея утвърждава живота и бъдещето.
Много от зрителите в залата са преживели войната, приключила преди по-малко от две десетилетия. Песента е и за тях, за това, че подобно нещо не трябва повече да бъде допуснато.
Тамара Миансарова става първият съветски изпълнител, победил в конкурса. В следващия половин век го правят само още трима – Лев Лешченко, Ирина Понаровска и Ала Пугачова.
Това, което
остава завинаги
Полската публика се влюбва веднъж и завинаги в певицата. Концертите ѝ в страната винаги минават в препълнени зали. През 80-те години списание “Панорама” прави класация на най-популярните певци за последния четвърт век. Миансарова е в топ 4 заедно с Карел Гот, Едит Пиаф и Шарл Азнавур. В репертоара ѝ, разбира се, има и други хитове, като знаменития “Черен котарак” и “Рижик”. Но визитната ѝ картичка все пак е “Пусть всегда…”
В сряда, 12 юли, Тамара Миансарова почина в Москва на 87 години.
Шведската
връзка
През 1964 г., две години преди да се запознае с Бени Андерсон и шест преди създаването на АББА, другият бъдещ член на световноизвестния шведски квартет – Бьорн Улвеус, записва с тогавашната си група The Hootenanny Singers песента Gabrielle. Всеки жител на СССР, роден между 1940 и 1980 г., без грешка ще разпознае в нея музиката на най-популярната детска песен “Пусть всегда будет солнце”. В шведския вариант на текста обаче няма нито дума за слънце, камо ли за война.
Ето първия куплет:
Габриеле, разбира се, че те обичам
също като небето над главите ни.
Докато съм жив, ще мисля за теб.
Дано винаги си добре, Габриеле!
Бьорн и приятелят му Тони Роот се присъединяват към групата Mackie`s Skiffle Group през 1961 г. още като ученици. След това тя си сменя името на Partners, а в нея влизат още Ханси Шварц, Йохан Карлберг и Хакан Вен. През 1962 г. вече се казват West Bay Singers, а година по-късно майката на Бьорн ги убеждава да се явят на конкурс за таланти, след което подписват договор с музикалната компания Polar Music, чиито шефове ги убеждават за поредна смяна на името и оттогава са вече Hootenanny Singers. От 1964 до 1974 г. имат записани 16 албума главно с шведски фолк.
Именно през 1964 г. групата записва хита си Gabrielle. Продуцентът Стиг Андерсон е записан в ранните плочи като автор на аранжимента, а за композитор е посочен Бенгт Томас. Тогава СССР не се е присъединил към конвенцията за авторските права, но след 1973 г. вече се посочва, че музиката е заимствана от съветската песен.
Между другото, и съветският автор си е имал вдъхновение. Ако човек се заслуша внимателно в основния мотив на “Унгарски марш” от Ференц Лист, отчетливо ще долови и мелодията на “Пусть всегда…”