Шизофреник ли е Евростат? Търтей ли е българинът? Който махне минималната заплата, ще срине държавата!

Spread the love

september

Който махне минималната заплата, ще срине държавата

Всички големи проблеми на България се свеждат до това, че заплатите са мизерни. Затова народът се разбягва към по-богатите страни, та дори и бежанците от Афганистан гледат с максимална скорост да се махнат.

Дали обаче заслужаваме нещо повече? Според Евростат – да. Той изчислява, че производителността на труда в България е 45,1% от средното за Европейския съюз, а работната заплата е едва 21 на сто. Значи трябва да вземаме 2 пъти повече.

Работодателите обаче казват: Няма такова нещо, според Евростат наистина получаваме 21 на сто, но производителността ни е едва 15 на сто от средноевропейската. Ерго, заплатите трябва да паднат с една четвърт. Иначе бизнесът умира.

Тези коренно различни числа са в центъра на спора за минималната работна заплата.

(МРЗ). МРЗ трябваше да стане 460 лева от 2017 г., но работодателите обжалваха в съда и увеличението засега се блокира. Коя от двете страни лъже? Първото число, 45,1 на сто, е на сайта на Евростат и всеки може да го види с очите си.

Второто число, 15 на сто, го няма в Евростат. Там има една таблица за “реалната производителност на час в евро”, която за ЕС средно е 32,1, а в България е едва 4,9 евро. Родните работодатели вадят калкулаторите и пресмятат, че българската производителност е едва 15 на сто от средната.

Следователно Евростат трябва да се гръмне. Или поне да си вземе хапчетата. Как така производителността в България е хем 45, хем 15 на сто от средната за ЕС? Според профсъюзните пропагандисти, разликата идва от това, че първичните данни трябва да се преизчислят според паритета за покупателна способност (ППС) и така стигаме до правилното 45 на сто. Но нима е възможно българският коефициент за ППС да е цели 300 процента, и то спрямо средното за Европа? Струва ми се абсурдно, това би засмукало всички български стоки навън и вносът би секнал на мига. По-вероятно е при “производителността в евро” статистиката да отчита цената на произведения продукт за 1 час, в която влиза цената на труда (обикновено около 80 на сто). С други думи, работодателите обясняват разликата в заплатите с разликата в заплатите.

Но тъй като не съм експерт, няма да споря. Аз приемам върховния авторитет на Евростат. Там го няма работодателското 15 на сто, а има 45 на сто. Следователно, когато работодателите казват “според Евростат” в съчетание с “15 на сто”, те лъжат. Това си е тяхна, оригинална сметка.

Разбира се, статистиците по принцип си лъжат, това им е работата.

Не знам дали си спомняте, но в самия разгар на рецесията, накъде през 2009 – 2010 г., родната статистика съобщи триумфално, че средните доходи на член на семейство са скочили с 18 на сто на годишна база. Тогава влязох в спор с тогавашната шефка на статистиката, тя, естествено, ми се накара, но не стана ясно как народът забогатя феноменално точно когато икономиката рухна.

Това е уникална статистическа екзотика, все едно да видиш плеймейтка с 3 гърди, едната на гърба. Да, подобно явление би взривило аржентинското танго. Но ние тук останахме безразлични към третата цица в статистиката.

Ако човек следи публикациите на десните пропагандисти, брутният вътрешен продукт (БВП) на България се е увеличил поне 20 пъти от 1991 г. досега.

Според една статия на проф. Стефан Стоилов обаче за последните 26 години той се е увеличил с едва 20 на сто, което ще рече, че реално не е мръднал.

Според мен тук имаме неограничена свобода на творчеството. През 90-те години националната валута извърши такива салтоморталета, а методиките за изчисляване на БВП претърпяха такива радикални реформи, че вече всичко е възможно. Спомням си, че в началото на 80-те в сферата на услугите се създаваха едва 10 на сто от националния доход, а днес тази сфера дава 68 на сто от БВП.

Но пък днес статистиката включва в БВП услуги, на които тогава изобщо не обръщаше внимание.

Преди 4 г. африканската държава Гана си ревизира методиката за изчисляване на БВП и изведнъж го увеличи с цели 60%. С едно натискане на клавиш си добави цели $ 13 млрд. и от бедна държава се превърна в средна. И най-важното е, че това се оказа методически правилно!

Да се върнем у нас. Работата е мътна, но ако работодателите все пак са прави?

Дали тези 460 лв. МРЗ не са много? Да, заплатите у нас са смехотворни. По-добре да ги има, нали така? Уви, мъглата е толкова гъста, че всичко е гола пропаганда. А в спора за МРЗ не са само работодателите и профсъюзите. Най-могъщият играч със собствен залог в спора е държавата.

За да закърпи здравеопазването и пенсиите, държавата трябва да има приходи от осигуровките, нали така? Обаче повечето работодатели декларират само минималната заплата, останалото дават на ръка. Така си спестяват милиарди от осигуровки. За да компенсира, държавата е принудена постоянно да вдига МРЗ. Така и трите страни (работодатели, профсьюзи и държава) се заблуждават взаимно.

Сега работодателите настояват за отмяната на МРЗ. Това е все едно да се иска финансовото министерство само да си сложи динамита, и подпали фитила. Без МРЗ у нас няма държава. Работодателите го знаят, но явно нещо се шегуват.

Но докато се шегуват, туризмът е принуден да внася работници от Украйна и да им плаща двойно повече, защото българите предпочитат да се цанят в Гърция. Бизнесът нямал кадри? Като махнете МРЗ, и кадрите веднага ще се върнат на спринт? По-добре махнете Европа.

Вместо да говорят ласкаво за кадрите и от устата им да капе мед, работодателите обиждат. Неотдавна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) г-н Васил Велев се изказа, че МРЗ превръщала българските работници в “готованковци и търтеи” и че няма как да искат по-добри доходи, докато не станат много по-производителни.

Само че този “търтей” произвежда едва 4,9 евро на час само докато работи за фирмите, които стоят зад г-н Велев. Щом отиде в чужбина, същият работник веднага произвежда 32,1 евро на час. Значи истинският търтей е този, който се грижи за капитала – българският работодател.

Аз, разбира се, свалям шапка на тези, които си пробиват пътя в бизнеса с усърдие и талант. Да, такива има. Но трябва да признаем, че структуроопределящи за нашата икономика са специфичните приватизатори от 90-те години и от началото на новия век. Те получиха всичко на готово и не знаеха какво да го правят. На второ място бих сложил и властелините на държавните поръчки, макар че тези две групи са омешани. Това са хората, които сътвориха ниската българска производителност.

Драмата е, че чорбаджийската поза вече не им отива. Днес у нас се наблюдава това, което се случва през ХIV век в Западна Европа – минава Черната смърт, прибира евтините кадри и слага край на крепостничеството. И изведнъж бароните се сблъскват с жестоката истина, че ако искаш някой да ти работи, трябва да му плащаш…

Валери Найденов, 24 Часа