Очертание на самолет на картата на САЩ по време на специалния полет на Boeing Dreamlines 787-10 jn Сиатъл. / Reuters
Например моделът 787, споменат по-горе. Предната му част, интериорните компоненти, системните инсталации (като например системата за контрол на околната среда, горивната, електрическата и хидравличната система), пилоните, елементите, които свързват корпуса на самолета с крилата, и елероните са проектирани от инженерите на поделението на Boing в Русия – Boeing Design Center (BDC), в който работят 1200 самолетни инженери.
А 787 не е единственият самолет, разработен тук. BDC е най-големият проектантски център за компютърен дизайн на въздухоплавателни структури извън САЩ и участва в стотици проекти на Boeing, включително:
- 767-200SF
- 747-400BCF
- 737-900ER
- 777-300ER/200LR
- 747-400LCF
- 747-8F/-8I
- 787-8/9/10 Dreamliner
Сред останалите важни руски приноси, освен компонентите на 787, са планерът, интериорът и системният дизайн на моделите 747-400 BCF, 777-200LR и 777-300ER, както и дизайнът на 747 LCF (Large Cargo Freighter).
В момента BDC работи по основните фюзелажни структури и предните и задните части на крилата на предстоящата серия 777Х.
Boeing 747-400. Снимка: Bob Riha, Jr./Getty Images
Boeing не е единствената корпорация в глобалната самолетна индустрия, която се възползва от руския опит и умения в инженерните науки.
Европейският производител на самолети Airbus също има проектантски център в Москва. Инженерният център AIRBUS в Русия (ECAR), основан през 2003 г. като смесено дружество от Airbus, „АКФ Система“ и KASKOL Group е първият, учреден от компанията извън ЕС.
И така, защо чуждите фирми продължават да берат плодовете на руския талант? Според генералния директор на ECAR Александър Кирейцев причините са няколко.
„Руската инженерна школа е широко призната по целия свят и нашите експерти са много високо квалифицирани“, каза той пред „Руски дневник“. „Освен това по онова време (2003 г.) Airbus искаше да установи връзки с руски производители и създаването на инженерен център бе един от начините да постигне това. Окончателното решение бе да се произвеждат [някои от] компонентите за самолетите Airbus в Русия и оттогава изпълняваме тази задача успешно“.
Действително, европейският самолетен производител работи с руски фирми като производителят на самолети „Корпорация Иркут“, фирма „Хидромаш“ и руският производител на титан „ВСМПО-Ависма“.
Последната фирма си сътрудничи и с американците от Boing. Смесеното им дружество в Урал в момента работи за сериите 737, 777 и 787 на Boeing. През декември 2016 г. фирмите се договориха да изградят втори завод в специалната икономическа зона „Титаниева долина“, който се очаква да отвори врати през 2018 г.
В цеха на Ural Boeing Manufacturing (UBM) – новто съвместно предприятие на Boeing и корпорацията „ВСМПО-Ависма“ в гр. Верхняя Салда в Свердловска област.
„Трудно е да се оцени [точният] принос на нашия център към крайната продукция на Airbus, но едно от нещата, което мога да кажа със сигурност, е, че днес над 4000 самолета с наши разработки летят в небето“, отбелязва Кирейцев. „Освен това работим по много проекти за фирми от други индустрии, включително ядрената енергетика, жп сектора и механичното инженерство“.
През последните години руските експерти от ECAR са допринесли за всички серии на самолетите Airbus, включително:
- A320/A319/A321 сериен
- A320/A319/A321 Sharklet
- A320/A319/A321neo
- A321 Cabin Flex
- A330-200/300 сериен
- A330-200 GMF
- A330neo
- A350XWB-900
- A350XWB-1000
- A380
Изпълнени са над 120 проекта. Според Кирейцев 80% от структурната инженерна работа по новия А330-200 GMF (General Market Fighter) също е извършена от инженерите на ECAR.
Пътнически самолет Airbus A350 XWB след изпитанията, на московското летище „Шереметево“. Снимка: Владимир Песня / РИА „Новости“
Чисто новият пътнически самолет A350 XWB (eXtra Wide Body), който е основният конкурент на Boeing Dreamliner, също е проект, в който руският център участва от самото начало.
„Работихме по интеграцията на задните секции на фюзелажа, разработихме модули за фиксиращите системи и багажните лавици, вътрешни и други по-дребни характеристики на самолета“, каза Кирейцев пред „Руски дневник“.
Според него, докато работи по този проект, руският екип прави няколко изобретения и получава похвали и награди от топ мениджърите на Airbus. За жалост на руската въздушна индустрия, всички патенти естествено са регистрирани на името на европейската фирма.
Голяма част от всички 200 постоянни служители на ECAR са завършили Московския авиационен институт (МАИ), Московския държавен технически университет „Н. Бауман“ и Руския държавен технологичен университет „К. Циолковски“ (понастоящем част от МАИ). Ситуацията е подобна и в центъра на Boeing в Москва. Там работят 250 постоянни служители, както и 1200 инженери от Русия и Украйна на временни договори. Повечето постоянни служители, които работят в центровете на Boeing и Airbus в Москва, включително генералните директори, са руски граждани.
Руски дневник