Докато градове из Съединените щети удвояват усилията за премахване от публични места на паметници на Конфедерацията, а крайнодесен митинг във Вирджиния прерасна в кръвопролитие, сега градските лидери са изправени пред нова главоблъсканица: какво да правят със статуите, пише в коментар „Ройтерс“, цитирана от БТА.
В четвъртък президентът Доналд Тръмп ги описа като „красиви статуи и монументи“, които са част от историята и културата на страната и които „много ще липсват“. Но мнозина американци ги възприемат като символи на расизма и възхвала на Конфедерацията, защищавала робството през Гражданската война.
Така бе разпален дебат за расите и политиката в Америка. Някои градове ускоряват процедурите по премахването на паметниците след митинга в Шарлотсвил, Вирджиния, в събота, когато предполагаем бял супремасист блъсна автомобила си в тълпа хора и уби една жена. Митингът беше в знак на протест срещу отстраняването на статуята на генерал Робърт Лий, оглавявал армията на Конфедерацията в Гражданската война.
От понеделник властите в Балтимор, Мериленд, и Гейнсвил, Флорида, премахнаха статуи, а демонстранти в Дърам, Северна Каролина, изтръгнаха от постамента една статуя. Призивите за премахване на още такива паметници стават все по-силни. Това създава допълнителни главоболия на градовете и раздуха друг дебат: къде да бъдат оставени статуите след премахването им.
Някои предлагат това да е в музеи, други – да се поставят в гробища на войници от Конфедерацията, а един градски съветник предложи металът да бъде използван за скулптурни изображения на активисти за гражданските права. „Претопяването им и използването на материалите за направа на паметници на Фредрик Дъглас, Търгуд Маршал, Хариет Тъбман би било страхотно!“, написа тази седмица в „Туитър“ членът на градския съвет в Балтимор Брендън Скот. От канцеларията на кмета казаха, че това е малко вероятно да стане.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Дебатът е в ярък контраст с това как в Източна Европа се справят с хиляди статуи след падането на комунизма в края на 80-те и началото на 90-те години. В много случаи поваляни от гневни тълпи, някои статуи свършиха в контейнерите за смет, а други в музеите, за да поучават хората за злото на тоталитарните режими. В Будапеща има парк с платен вход, в който са разположени 40 статуи на комунистически герои като Карл Маркс.
В американския Юг все още бушува дебат между тъгуващите по миналото и онези, които виждат в паметниците болезнено напомняне за робството. По данни на Правния център за бедността на Юг (Southern Poverty Law Center) в Съединените щати има над 700 статуи на Конфедерацията, повечето издигнати през 10-те и 20-те години на миналия век, десетилетия след края на Гражданската война. Те са целели да препотвърдят властта на белите хора, казва Джонатан Лейб, ръководител на департамента по политология и география в университета „Олд доминиън“ в щата Вирджиния.
„Те са видим, осезаем израз на власт“, каза той в четвъртък. В Бирмингам, щата Алабама, кметът Уилям Бел е разпоредил на работници за закрият конфедеративна статуя с шперплатови плоскости, докато градът оспорва щатски закон, който забранява премахването на такива паметници. „Те представляват актове на подстрекателство за бунт срещу САЩ и държавна измяна срещу САЩ“, каза кметът в сряда за Ройтерс.
Но симпатизанти, законодатели и граждани се противопоставят на плановете за отстраняването им. „Абсолютно съм несъгласен с това хигиенизиране на историята“, каза във вторник по радио WVHU губернаторът на Кентъки Мат Мевин от Републиканската партия.
ПОДХОДЯЩ КОНТЕКСТ
Повечето от премахнатите статуи засега събират прах в складове или – какъвто е случаят в Ню Орлийнс – лежат разглобени в градско бунище за скрап, където две от тях са били видени от репортери. В Балтимор статуите са на склад, по думите на говорителя на кмета Антъни МакКарти, който каза, че те ще бъдат пратени вероятно на гробище на Конфедерацията или в музей. Законодателите в много градове са изразили интерес към преместване на статуите в музеи, за да бъдат разглеждани като исторически артефакти, а не като притегателни места за прояви на расизъм. Ана Лопес Броше, председател на градския съвет в Джаксънвил, Флорида, се изказа в понеделник в подкрепа на премахването на статуите на Конфедерацията от публични места и предложи те да бъдат преместени така, че да бъдат поставени в „исторически контекст“.
В Лексингтън, Кентъки, кметът Джим Грей е предложил изместване на статуите от градски парк, където е имало тържище за роби и стълб за бой с камшик. Междувременно в Гейнсвил, Флорида, премахната статуя е била върната на местния филиал на „Обединени дъщери на Конфедерацията“, издигнала паметника през 1904 г.
Организацията, основана през 1894 г. от потомки на войници на Конфедерацията, е построила много такива паметници с цел да изрази призива си за „истинска история“ на Гражданската война и да отбележи местата, „станали исторически с храбростта на Конфедерацията“. Някои историци твърдят, че подобно на Източна Европа паметниците на Конфедерацията трябва да бъдат запазени, но в подходящ контекст.
„Стълб за бой с камшици за роби не е нещо, което искаме на публично място без интерпретацията му“, казва Уилям Фицхю Бръндейдж, професор по американска история в Университета на Южна Каролина. „Но от друга страна, ако ги поставим в музеите „Смитсониън“, където хората могат да ги видят уместно интерпретирани, това е ценно образователно средство“, казва той.