Коментар на Андреас Бекер, „Дойче Веле“
Лоша инфраструктура, недофинансирано образование, бавен интернет, нарастващо неравенство и напудрена статистика за безработните. Това са част от проблемите на германската икономика в годината на изборите.
Нека да допуснем, че Бил Клинтън е бил прав, когато е казвал, че гражданите вземат решение на изборите преди всичко, изхождайки от икономическата ситуация в страната.
Каква е икономическата ситуация в Германия днес?
На пръв поглед, всичко изглежда добре: германската икономика уверено расте (плюс 1,9% за 2016 г.), безработицата се намира на най-ниското равнище от няколко десетилетия, данъчните приходи текат като непресъхваща ръка, а финансовият министър не се нуждае от нови заеми.
Бизнесът гледа оптимистично на бъдещето, а германските стоки, от автомобили до лекарства, се продават прекрасно в чужбина. Икономическото положение е толкова добро, че някои дори се замислят за намаляване на данъците, а други се страхуват от прегряване на икономиката.
Упадък на инфраструктурата
В същото време съществува сериозен проблем – в селските местности има много улици, мостове и училища, които се нуждаят от незабавен ремонт. Това е така наречената „слаба страна на Германия“, се казва в заключителния отчет на експертна комисия, която от 2014 г. изследва обществената инфраструктура по поръчка на федералното министерство на икономиката и енергетиката.
Над 1900 дупки се образуват всеки ден по германските пътища, изчислиха от Съюза на автомобилистите ADAC. По железопътните линии няма ден без закъснения или отмяна на влакове. За всяко десето дете няма място в детските градини, въпреки че родителите имат законно право на това. А 1041 басейни или вече са закрити или ще бъдат закрити много скоро.
Държавните разходи за обществени нужди се съкращават. Държавните услуги или се приватизират, или се повишава тяхната стойност, или се въвеждат различни такси, оплакват се профсъюзите в доклада на експертната комисия.
Прекалено малко пари за образование?
Германия инвестира значително по-малко в образование, отколкото останалите държави-членки на Организацията за икономическа сътрудничество и развитие (ОИСР), в която влизат 35 държави с развита икономика. Членовете на ОИСР харчат за образование средно по 5,2% от БВП, Германия – само 4,3%.
Още по-съществени са различията в развитието на цифровата инфраструктура, преди всичко – в бързия достъп до интернет. Оптичните мрежи, които осигуряват десет пъти по-бърз интернет, отколкото DLS-проводниците, достигат до 20% от всички мрежи в държавите от ОИСР. Лидери по този показател са Япония и Южна Корея, където равнището достига 75%. Скандинавските и балтийските страни също имат по-високо ниво от средното. На техния фон Германия изглежда направо унило със своите 1,6%.
Международните изследвания за конкурентноспособност и отвореност на икономиката показват, че през последните години Германия губи позиции и вече не е в първата десетка на най-добрите. Но, естествено, гражданите правят своя избор, изхождайки не само от общата икономическа ситуация. Много важно е личното положение.
Мнозина могат да се похвалят с високи заплати, които за изминалите три години са нараснали с около 2%. Но това беше предшествано от продължителна стагнация. От 2000 до 2011 г. реалните заплати на немците фактически са намалели с 1,8%. За същото време при британците, американците, датчаните или французите растежът на заплатите е достигнал от 10% до 16%.
Намаляване на средната класа
Средната класа има най-големи поводи за тревога. Според различните изчисления, тя се топи вече 30 години. Средният доход в Германия се свива, пишат в доклада си експертите по заетост на населението от Университета в Дуисбург-Есен. В същото време расте броят на тези, които печелят или значително по-малко, или значително повече от средните доходи. Тези данни са сигнал на увеличаващо се неравенство, заявяват експертите.
23% от всички наемни работници в Германия работят нископлатен труд, това е един от най-високите показатели в ЕС. В Италия, Франция, Дания и Финландия той е по-малко от 10%, а в Белгия и Швеция – по-малко от 5%.
И накрая, статистиката с безработицата в Германия показва само част от истината. Официално през май 2017 г. 2,5 милиона души в Германия не са имали работа и това е най-ниското равнище от 1991 г. В същото време 6,3 милиона души получават различни държавни помощи. В тях влизат хората, които печелят недостатъчно, за да се издържат, а също така техните семейства. Броят на получателите на различни социални помощи силно намаля след голямата социална реформа от 2005 г. Също както и броят на „официалните“ безработни.
Като цяло, от икономическа гледна точка, през тази изборна година има доста въпроси. Дали правителството трябва да инвестира повече в инфраструктура и образование? Или си струва да се изчака до следващата рецесия? Трябва ли да се намалят данъците, за да получават гражданите повече пари? И какво е положението със „социалната справедливост“, която Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ направи една от най-важните си предизборни теми?
Всички тези въпроси създават базата, от която изкачат и много други спорни въпроси: от помощите за мигранти и бежанци, цената на така наречения „зелен преврат“ в енергетиката и се стигне до освобождаването на Гърция от част от нейните дългове за сметка на германските данъкоплатци?
Епицентър