И какво се случи изведнъж с изявленията за неизбежното начало на трета световна война? Не е трудно да си спомним как не толкова отдавна през този месец навсякъде се носеха предупреждения за „грандиозните“ руски военни учения, които предизвикваха тревога и сееха страх в целия западен свят. Постоянно ни се повтаряше, че е възможно това да бъдат най-големите военни учения, които Русия е провеждала след края на Студената война. Звучаха прилагателни като „мащабни“, „многобройни“…
В съобщенията на военните ведомства и средствата за масова информация ученията „Запад-2017“ бяха представени едва ли не като безпрецедентна заплаха, но на фона на всички твърдения особено се открояват две. Натрапващите се настойчиви информации, че в ученията ще вземат участие около 12 хиляди военнослужещи, бе предвидено да се приемат с пренебрежение, като лъжа. В действителност броят на участниците би трябвало да е, видите ли, „минимум 100 хиляди“.
Много се изписа и за целите на ученията. Според много от изказванията такива крупни маневри можели да послужат за прикритие на превземането на територията на Украйна или даже на Прибалтийските републики. А фактът, че въпросните учения териториално и по време почти съвпаднаха с мястото и деня на началото на Втората световна война (на първи септември 1939 година Германия напада полски гарнизон на полуостров Вестерплате), по всичко личи, придадоха още по-голяма убедителност на заплашителните „предупреждения“. В условията на нарастващо напрежение между Изтока и Запада живеехме в очакване на третата световна война.
И какво стана? Ученията „Запад-2017“ приключиха миналата седмица, като през това време интересът към тях почти напълно изчезна – във всеки случай, в западните медии. Единственото, което попадна в новинарските емисии, бяха кадрите, от които се вижда как президентът Владимир Путин наблюдава с бинокъл хода на ученията, и съобщението, че трима души са били ранени, докато руски хеликоптер обстрелва планирани цели. Дори западните анализатори оценяват броя на военните, взели участие в тренировките, на 10-17 хиляди. Не бе превзета нито една страна.
Руснаците днес тържествуват – което не се случва често – а ние се оказахме в ролята на глупаци. Те подчертават – и не без основание – че посочените от тях цифри са били точни, че всичко е минало открито и прозрачно, че неприкосновеността на междудържавните граници е била спазена.
Всички руски войски, прехвърлени в съседен Беларус за провеждане на ученията, се върнаха в родината. И след безбройните обвинения от страна на Запада към Русия, според които тя води информационна война с помощта „фалшиви новини“, сега кой – както питат руснаците – разпространява „фалшиви новини“? Нима този факт не е поредното доказателство, че дълбоко в съзнанието си Западът по никакъв начин не може да преодолее стереотипите от времената на Студената война? И руснаците са прави.
Изказват се предположения, че благодарение на своите учения „Запад-2017“ Русия е успяла да постави капан, в който западните анализатори и средства за масова информация, както е било и замислено, са попаднали. Аз лично смятам, че оказвайки се победител в информационната война, Русия най-вероятно искрено се наслаждава на своето ново положение. В този случай обаче, конкретният въпрос остава без отговор (за нас).
Как стана така, че мащабите и целите на руските учения „Запад-2017“, последните от серията високо мащабни военни маневри, които Русия провежда веднъж на четири години, предизвикаха това изумително трескаво раздвижване на Запад? И защо ученията отприщиха страстите до такава степен, че те бяха наречени „предвестници на нова световна война“?
Зад кулисите звучат обвинения. Виновни, както обикновено, са „безотговорните средства за масова информация“. В това има частица истина – но само частица. По правило медиите не си измислят това, което съобщават. Ако става дума за военни въпроси и въпроси на отбраната, информацията постъпва някъде отстрани. Не е изключено също така, изданията да получават препоръки относно това как да я интерпретират.
В дадения случай медиите – или по-точно някои автори на заглавия – могат да бъдат обвинени, че при получаването на информацията не са взели предвид определени нюанси. Информацията, че Русия „може“ да задейства по време на ученията до 100 хиляди военнослужещи, „може“ да използва ученията като прикритие на нахлуването си в Украйна и така нататък, може да се представи като потвърждение, че Русия ще „направи“ изредените неща. Вероятният сценарий се преподнася като безусловен, напълно определен. Това е възможно да се случи поради незнание или – в някои случаи – защото се „вписва“ в политическия дневен ред.
Информацията за руските учения „Запад-2017“ – или хайде по-добре да използваме старата дума „дезинформация“ – не дойде от средствата за масова информация. Даже ако погледнем назад и накратко си спомним предварителните съобщения в медиите за руските военни учения, ще стане ясно, че понякога те са се основавали на информация от анонимни източници, но по-често – на съвсем конкретни и назовани източници, на източници, които могат да претендират за реална осведоменост по дадения въпрос.
Един от тях бе не кой да е, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който предупреди, че Русия „използва крупномащабните военни учения като прикритие на маневрите, предшестващи агресивни военни действия срещу съседни страни“, имайки предвид Грузия през 2008 година и Крим през 2014 година.
Сред източниците беше и министърът на отбраната на Великобритания сър Майкъл Фелън, който заяви, че тези учения са „замислени с цел да ни провокират“. И, съдейки по всичко, той бе съгласен с предварителната оценка, според която в ученията би трябвало да вземат участие 100 хиляди военнослужещи.
В много съобщения журналистите се позоваваха на източници от политическите кръгове или центровете за анализи в Прибалтика, Полша или Украйна, където – по разбираеми причини – преобладаващото мнозинство гледа на Русия като на бивш и потенциален агресор. Обаче това, че конкретната гледна точка е разбираема, не означава, че е правилна – особено в новите или променящите се условия. Същото се отнася и до съществуващите прецеденти. Официалните лица на Великобритания излязоха в защита на „факта“, че някои – включително и аз – са обвинявали в създаване на паника министъра на отбраната на Великобритания и генералния секретар на НАТО. По техните думи репутацията на Русия не е безупречна – имало случаи, когато тя занижавала официалния брой на военните, които са участвали в подобни учения, за да не се допусне инспекция от страна на международните наблюдатели. Имало основания да се подозира, че руснаците ще постъпват по подобен начин и занапред. Същото можело да се каже и за използването на военните тренировки за прикриване на агресия – дори взаимовръзката между ученията, проведени от Русия, и нейната „инвазия“ в Грузия и Крим, да е най-малкото спорна.
Според привържениците на тезата, че Русия е агресор, най-важното е да се запази бдителността. Бдителността и готовността за всякакви непредвидени обстоятелства, обаче, малко се различава от раздухването на паника по повод на някаква заплаха, каквато, видите ли, представлявали обичайните руски военни учения. Отгоре на всичко, това се прави без да бъдат предоставени каквито и да е доказателства и в съответствие с очевидния антируски западен политически дневен ред.
Струва си също така да се отбележи, че ученията „Запад-2017“ се състояха по времето, когато „независимата Швеция“ (както я наричат в НАТО) провеждаше учения на север, в които участваха много страни членки на НАТО, и малко след като самият Северноатлантически алианс бе провел учения в Черно море, а преди това – в Украйна и до нейните западни граници. Кой, следва да се попита, кого заплашва?
Благодарение на предварителния анализ, направен от британския център за анализи в областта на международните отношения Chatham House, всичко, което засяга ученията „Запад-2017“, като цяло може да се представи по следния начин. Става дума за военни учения, чиято цел се заключаваше в това да се проверят възможностите на новата, по-компактна и по-маневрена руска армия. Важно беше и да се тества новата руска електронна техника и възможностите за организиране и установяване на връзки. В хода на ученията трябваше също така, с търговска цел, да се продемонстрира съвременната техника. И разбира се, да се покаже на западния алианс, че както и преди, Русия е сила, с която останалият свят трябва да се съобразява. С други думи, „Запад-2017“ бяха стратегически учения, които по своите замисъл, формат и цели, приличат много на военните учения, провеждани от армиите на западните държави.
Автор: Мeри Дежевски, inosmi.ru
Превод: Елена Дюлгерова, А-specto.bg
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto