Една българка разказва лична история, която има поучителен характер и нейното желание е да достигне до много хора. Публикувана е вече в сайтовете „Петел“ и novinite.eu.
Жената пожела да не бъде цитирана, тъй като това, което разкрива, засяга и други хора, и те ще разберат, че тя е автора.
„Никога не съм си представяла, че доведената ми братовчедка ще ми причини толкова болка и мъка, но може би трябваше да имам едно наум, както ме съветваха доста хора.
Това момиче е племенница на моят втори баща и съдбата ни срещна още като бяхме малки деца. Още тогава бяхме прекалено различни – аз не бях типичната красавица и имах буен характер, нямах отлични оценки в училище и кой знае какви постижения там, семейството ми беше от така наречената “средна класа”, живеехме в София под наем и често им беше доста трудно, макар че винаги са ми осигурявали всичко необходимо.
Тя винаги е била пълната ми противополжност – идваше от провинцията, но за сметка на това изглеждаше комерсиално добре, беше отличничка и много популярна, родителите й бяха доста заможни и тя не спираше да демонстрира това още от съвсем малка. Хвалеше се с огромния си сак барбита и скъпите си дрехи, и сякаш искаше цялото внимание само за себе си.
Разбира се, това не я правеше лош човек и дори да се карахме понякога, винаги се сдобрявахме. Макар че на мен донякъде ми тежеше, че общувам с нея, но тъй както нямах много приятели се опитвах да я оправдавам и за лошите постъпки и отношение, само и само да имам близък човек до себе си. Сега като се замисля, това беше най-голямата ми грешка.
Най-болно ми стана веднъж, когато бяхме на гости на доведените ми баба и дядо (родителите на втория ми баща), и тя най-нагло и долно ме набеди, че съм изхабила целия й ваучер и от нейния телефон съм си поръчвала мелодии и картинки. Това беше лъжа, но за съжаление нямаше как да го докажа, защото баба и дядо повярваха на нея.
Винаги ми повтаряха, че ме обичат като свои внуче, но не беше така и това си личеше. Освен това натякваха при всеки удобен случай, че “каквото сме дали на нея, това сме дали и на теб, ние не ви делим, ти си наше момиче”…но в същото време не спираха да ми намекват, че не се обличам добре и трябвало да нося повече “роклички и полички”, че иначе никое момче няма да ми обърне внимание. Винаги около тях се чувствах не на място заради всикчо това, макар че ги уважавах много.
След като повярваха, че вината за случая с телефона е моя, веднага се обадиха на другите ми баба и дядо (истинските, по майчина линия.), оплакаха се и пожелаха да ме пратят на следващия ден с автобуса при тях.
Буквално решиха да ме изгонят и ме изложиха ужасно пред моите баба и дядо. Когато пристигнах при тях, те ме заляха с упреци и аз реших да им обясня, че това е подла лъжа. Надявам се, че са ми повярвали, защото и на тях не им беше приятно да слушат от външни хора лоши думи по мой адрес и да бъда представяна едва ли не като “крадла”.
Друго нещо, което в детството винаги ме нараняваше, беше стремежът на братовчедка ми да има всичко за себе си и само тя да е харесвана. С всеки един един човек, с който се сприятелявах ,когато ходехме на гости на нейните баба и дядо, тя държеше да го впечатли повече, за да стане нейн по-добър приятел. Дори веднъж явно сърдита, че едно съседско момиче поиска да се снимаме за спомен, нарочно ни направи такава снимка, че мен почти да ме отреже.
В онези време смятах, че тези негативни постъпки ще отминат,но сгреших.
Тя с всяка изминала година сякаш се превръщаваше в патологична лъжкиня. Лъжеше всеки и за всичко. Лъжеше родителите си, че излиза с приятелки, за да се види с доста по-възрастен от нея човек, с който имаха връзка, лъжеше дори за някакви глупави дреболии…без ясна причина.
В гимназията станахме по-близки и започнахме да си споделяме всякакви неща. Тя беше влюбена в някой доста по-възрастен от нея, с който нямаше как да бъдат заедно, защото той й беше учител, и очевидно имаше морал и искаше да си запази работата. Аз не одобрявах тази любов, но мислех, че е моментно увлечение и ще й мине.
Никога не съм я съдила за това, защото не съм човекът, който трябва да го прави. Те двамата уж имаха приятелски отношения, но понякога смятах, че тя е обсебена от него.
Стигна до там, че започна да се прави на близка приятелка на негов приятел (също на доста години) ,който пък харесваше нея и не беше много нормален. Говореше с него постоянно по телефона и го разпитваше за “своята любов”. Всичко това беше много смахнато и се опитвах да й намекна да спре с тези неща, но тя твърдеше, че учителят й е голямата любов, че са сродни души и още куп подобни неща. Знаеше, че няма как да е с него и смяташе, че съдбата явно ги разделя, но и той много я обича…
Не мога да кажа дали наистина е имал чувства към нея, но възрастовата разлика наистина правеше нещата сложни и явно той поне е имал някакви принципи.
С течение на времето братовчедка ми сякаш го преживя и спря да общува с онзи луд, който му беше приятел. Събра се тайно с друг човек, също доста възрастен за нея, като ми сподели, че той я обичал и тя отвърнала на чувствата му. Отново не бях съгласна с поредната ненормална ситуацията, но я приех. След като завършихме гимназия, продължи да се вижда с него и да бъдат тайно заедно. Хиляди пъти съм я прикривала и съм била подготвена какво да кажа, ако техните ми се обадят.
Тази тайна си остана между нас двете, но понякога смятах, че тя ме използва само за да параван за да й помагам в схемите да запази тайната си и наистина се чувствах като прислужница или човек на повикване. Нямах идея защо още я подкрепям толкова, но все пак мислех, че с времето ще се осъзнае.
Отделно от всичко това, няколко лета подред ходехме заедно на море, тъй като там родителите й имат апартамент и тя ме канеше на гости….мъкнеше ме по дискотеки, целуваше се с чужденци, снимаше се с всички и купонясваше, докато аз се чудех какво правя там.
Аз също пиех по някоя бира, защото иначе нямаше как да издържа тази обстановка, но никога не съм се мятала на врата на непознати, защото го намирах за гнусно. Имали сме и много луди и весели моменти на морето и сме си изкарвали добре, но винаги съм оставала с чувството, че съм използвана….
Най-лошото, което успя да ми причини обаче, никога няма да го забравя.
Бях на 19 години и започнах работа в един ресторант като помощник в кухнята. Колегите ми бяха все млади хора,много весели и приятелски настроени.
Единият от тях обаче вечно беше мрачен, кисел и на момента драматизираше доста. Не го понасях, но с течение на времено се влюбих много силно в него. Говореше се, че и той ме харесва и се държеше различно с мен. Мина време и така и не можахме да се изясним и да поговорим за нас.
Той имаше много противоречиво поведение и ме нараняваше доста. В крайна сметка напуснах и се надявах той да ме потърси.
Братовчедка ми ме успокояваше, но смяташе, че не е за мен и не пропускаше да изтъкне ,че е просто обикновен човек, работещ в ресторант.
Преполагам,че за нейното “ниво” не беше достоен, но аз исках да бъда близка с него поне като приятелка.
Направих грешката да започна да му пиша и звъня, и доста прекалих. Това го накара да се отръпне и тъй като наистина бях оглупяла от тези чувства, помолих за помощ братовчедка ми. Момичето прие и така решихме тя да стана нещо като двоен агент и да разбере какво се случва с него и дали случайно няма друго момиче в живота си.
Всичко започна от невинно говорене по телефона. Тя му звънеше, като не казваше коя е, а той си говореше с нея, когато има свободно време и няма с кой друг да си общува. В един момент обаче, братовчедка ми му призна коя е и му каза, че ще поговорят сериозно за мен по телефона. Тогава не бях с нея, защото имах други ангажименти.
След това ми се обади и ми обясни, че момчето уж е казало, как не ме понася, как ме мрази и ме смята за луда и ужасна и никога нищо не е имал към мен, всичко било шега. А малко преди да разбера това, бях говорила с един друг мой колега,с който се разбирах много в ресторанта и който никога не би ме излъгал. Колегата ми обясни, че моя човек наистина ме обича, но му трябва време и се дистанцира за да не го нараня накрая аз.
Бях объркана и дойде момент, в който не знаех на кой да вярвам. След известно време братовчедка ми продължи да общува с него, под предтекст, че ми помага и дори се видяха няколко пъти. Това вече не ми харесваше, но имах съмнения и в него. Изведнъж тя реши да ми сервира версията, че той всъщност искал да е с друго момиче, някаква негова голяма любов.
Обвиних я, че плете интрити и го харесва. Тя ми заяви, че няма значение дали го харесваме ние двете, след като той искал да е с трети човек. Всички ми звучеше като изсмукано от пръстите вече. Опитах се да му се обадя на него за да разбера истината, да се видим очи в очи и да спрем с недомлъвките, но не успях да го открия.
Така една вечер, съвсем случайно той започна да ми пише смс-и, че ме обича, но аз не успях да му повярвам вече. Обади ми се в 6.00 часа и ми призна, че има чувства към мен и иска да е част от живота ми. Бях огорчена, че продължава да се вижда с братовчедка ми и го обвиних, че ме лъже, но той се оправда, че го направил, за да ме дразни и да ми покаже, че тези глупости с посредника са грешка. Вярное, че не биваше да въвличам братовчедка ми, но вече и на него нямах доверие.
Излъгах че в живота ми има друг човек, но на следващия ден разбрах колко глупаво съм постъпила и се опитах да му се обадя…Той обаче вече не искаше да ме вижда и ми обясни, че има работа, след което затвори.
И точно след 10 дни, братовчедка ми ни лук яла, ни лук мирисала, се обади да ми съобщи колко го обичала и как искала да го спаси и да му помогне (той имаше малък проблем с алкохола и беше станал поръчител, за това дължеше голяма сума пари..) Заобяснява ми как не можела да живее без него и как и той се влюбил в нея, но звъннал на мен уж само за да провери дали още имам чувства. Щом разбрал, че имам до себе си друг,много се зарадвал…
Стоях като гръмната и не знаех какво да кажа. Не вярвах на думите й, но бях шокирана. Излъгах я, че вече нямам нищо към него, за да запазя достойнството си и да не изглеждам жалка.
След няколко дни официално се събраха и месеци наред не спираха да парадират с това в социлните мрежи. Чувствах се хем предадена, хем наранена ,хем себе си обвинявах, че го бях отразяла, но знаех, че нямаше да отиде при друго момиче толкова лесно, ако държеше на мен.
За жалост той се оказа материалист, егоист и нагаждач. И определено обикновено момиче като мен без положение, апартаменти, богати родители и популярност…изглежда нямаше място в живота му. Не исках вече дори да съм приятелка с него.
Засичахме се по общи купони с тях и на мен ми идеше да умра. Многократно мислех за самоубийства и бях година в дълбока депресия. Всеки път, щом ги видех заедно и ми се смееха в лицето, сякаш ми напомняха, че изглежда ми е писано да страдам. Опитах се да запазя добри отношения с братовчедка ми, но ми беше трудно. А тя, сякаш за собствено удоволствие, бъркаше в раната ми и ми говореше за него постоянно и дори беше убедена, че нищо няма да ги раздели и ще се оженят. А най-лошото беше, че той се отнасяше с мен като с човек второ качество и не пропускаше да ме наскърби и да ми напомни, че съм сама…дори стигна до там, че да ми пожелае да умра сама с 40 котки.
Реших да огранича контакт с тази така наречена братовчедка и да си гледам живота. Виждаме се по-рядко, не й звънях….и малко по малко заживях отново спокойно и нормално. Не исках да остана в това жалко положение години наред.
И така съдбата се усмихна и на мен. Запознах се с голямата си и истинска любов в университета и след известно време се събрахме и заживяхме заедно. Той ме обичаше с цялото си сърце и се интересуваше от мен като личност, ценеше ме заради душата и сърцето ми, а не търсеше някаква лична изгода от връзката ни.
Докато ние се радвахме на любовта си, братовчедка ми и онзи лека по лека разваляха така наречената си любов. И тъй като понякога все пак от възпитания се виждах с нея за по едно кафе, тя ми сподели, че харесвала вече и друг човек, че нейния “любим” я дразнел…дори с ужас разбрах,че няколко пъти му е изневерявала с бившия си приятел.
Типично за нея, не се учудвах вече и не ме засягаше. Опита се дори като за последно да ме използва за параван, за да прикрие, че ще се вижда с новото увлчение и тогава за мен чашата преля и й написах писмо за сбогом.
Малко преди това пък, тя ми сподели, че с човека, който се подигра с мен, се разделят евентуално. Реших, че и аз трябва да я изхвърля най-сетне от живота ми, а и бях разбрала чудесна новина – чаках дете и исках да имам спокойна бременност.
Писмото за сбогом разгневи моята доведена роднина и реши да го препрати на моя човек, като започна да плете интриги и да се опитва да ни скара. Номера, разбира се не мина, и той й съобщи, че чакаме дете и не иска да бъде въвличан в такива истории.
Времето бързо се изниза и аз родих прекрасно момиченце. Започнах работа от дома си и с мъжа ми бяхме много щастливи. Всичко започна да се подрежда и аз вече не се чувствах ничии параван и кошче за душевни отпадъци.
Когато детето стана на около 4 месеца, изпитах някаква неуместна носталгия към миналото и реших да се опитам да простя на фаталната си братовчедка. Писах й и се сдобрихме. Но както се знае, една ваза като се счупи веднъж, нищо не е същото. Реших да й дам шанс и да си комуникираме разумно. Разбрах за поредния й подвиг, и почти веднага се замислих дали да не допуснах грешка. Оказа се, че вероятно са се разделили с онзи човек от моето минало, заради това,че е започнала да се занимава с негов приятел и той много я харесвал. Впоследствие се събрали…
Нищо ново под слънцето, опитах се да игнорирам всичко това.
Идваше ни на гости, радваше се на бебето.. казах си: “Все пак може и да се е променила, времето ще покаже”…
Бебето навърши 6 месеца и ние решихме с моя човек да се венчаем. Беше скромна, но красива и искрена сватба, поканихме само кумовете и двама приятели. Нея не я поканих, защото вече не я чувствах близка по такъв начин. Може и да се е обидила, но все пак тя ми причини много лоши неща, не можех всички да ги преглътна толкова бързо.
Винаги съм вярвала, че тя ще се омъжи преди мен, защото постоянно в миналото повтаряше как си представя сватбата, с каква рокля би могла да бъде…дори имаше безчувствената наглост да изтърси още като беше с онзи човек, че като двамата се оженят, аз може да съм им шаферка. Големи думи и планове, но живота се обърна. От подтиснато момиче, на което куп хора внушаваха, че ще умре само и няма да успее в нищо, аз се превърнах в щастлива жена, майка и съпруга.
Изглежда и пепеляшките, и аутсайдерите все пак намират хора, които да ги приемат и ценят каквито са.
В крайна сметка, братовчедка ми сама реши да напусне живота ми заради една случка, която я обиди. Но на фона на всичките нейни постъпки спрямо мен през годините, тази случка е бял кахър и не смятам да допускам отново старите грешки. Не желая дъщеря ми да общува с хора като нея, които имат манталитет на въртиопашки и интригантки.
А що се отнася до онзи, който ме нарани и унижи и се събра с нея тогава…навярно все още си е сам. Или може би с няколко котки за компания.
От цялата тази история разбрах едно – кръвта вода не става, но и водата кръв също…
Убедена съм,че ако това момиче беше моя кръв, никога нямаше да постъпи така…”