Парламентът прие на второ четене промени в Гражданския процесуален кодекс, които ограничават правомощията на частните съдебни изпълнители, но запази привилегиите на банките.
Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес вече ще трябва да се констатира най-малко с три посещения поне през една седмица, като най-малко едно от тях е в неприсъствен ден.
Според приетите промени, съдът служебно ще проверява и местоработата на ответника и ще разпорежда връчването на уведомлението за изпълнително производство.
Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници и по време на съдебната ваканция.
Банките обаче ще продължат да имат привилегии и да могат, без да е минало оспорване на претенциите им, предварително да обезпечават чрез съдия – изпълнители пари, които смятат, че им се дължат от гражданите. Мярката е противоправна, тъй като поради конституционната разпоредба, че всички са равни пред закона, няма как едни лица да бъдат по-оправомощени от други – т.е. банките от хората или фирмите.
Това беше и основна промяна, която омбудсманът и БСП искаха да наложат в Кодекса. Мнозинството, воглаве с шефа на т.нар. Правна комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, обаче промени текстовете и изравни банките с държавата и общините като единствени субекти с право на незабавна заповед за изпълнение. Макар че, за разлика от държавата и общините, по закон банките са си прости юридически лица, каквито са всички останали фирми. Това е прословутият чл. 417, т.2 от ГПК.
За малка компенсация, няма да може вече да дължите примерно 100 лв. на Топлофикация и да Ви вземат 1000 лв. такси и разноски по събирането им. Ако дължите 50 лв., дължимото може да набъбне с 30% от МРЗ или 153,33 лв. Ако дължите от 230 до 460 лв., таксите не могат да бъдат над 300 лв., а за задължения от 920 до 1380 лв. не могат да Ви надпишат повече от 460 лв. От Нова година върху всяка от тези суми сложете 11% повече, защото те са измерими в минимална работна заплата, която сега е 460 лв., а се увеличава на 510 лв.
ИЛИ – С ДРУГИ ДУМИ:
Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава: за задължение в размер до 10 на сто от минималната работна заплата – 30 процента от минималната работна заплата; за дълг от 10 до 40 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата; от 20 на сто до една минималната работна заплата – 50 процента от минималната работна заплата; от една до две минимални заплати – 80 процента.
Офнюз, 19 минути