Написах книгата „След Европа“, защото сме в този момент, когато има различни сценарии, които могат да се случат – важното е да знаем къде сме ние. Така политологът Иван Кръстев обясни по БНТ мотивацията си да напише последният си анализ, който беше издаден в самостоятелна книга и се превърна в събитие за Стария континент.
Либерализмът е роден в период на упадък и разочарования. Усещането е, че абсолютната власт корумпира. Книгата ми може трудно да бъде определена като лошо послание за обществото. Хората си задават въпроси – защо нищо не може да бъде прието за даденост. А светът е различен. Ние не можем да се държим така, все едно, че ЕС не може да се разпадне, посочи Кръстев.
На въпрос дали мигрантската вълна е днешният залп на Аврора, той отговори иронично, че преди 100 години залпът е бил с фалшив снаряд.
Според него ЕС е преживял четири кризи, които разделиха Европа – това са финансовата криза, кризата в Украйна и анексирането на Крим, мигрантската криза. Но именно миграционната криза изправи европейците и американците да гледат на света по друг начин.
Мигрантската криза показа, че Европа не е центърът на света. Миграцията изглежда като революция, а Европа се превръща в основна контрареволюционна сила. Тези хора искат децата им да са се родили в богатия свят. Това накара Европа да види живота по друг начин, защото светът се променя непрекъснато.
Промяната идва с технологичната революция. Следващите 20 г. 40% от всички работни места в Европа ще бъдат автоматизирани. Ние преживяваме промени, които хората са преживявали в рамките на 4-5 поколения, посочи още политологът.
Иронично той отбеляза, че книгата му не е Манифест на погребално дружество. Но в същото време подчерта, че източно-европейците имаме много ясна представа от собственото си минало, че всичко може да се случи за дни и часове. А иначе не счита, че книгата му е песимистична. ЕС има своя шанс да оцелее, никой не е казал, че съюзът ще се разпадне и няма да оцелее, но и никой не може да гарантира, че той е нещо неизменно. Ако се стигне до разпад, то европейците имат нужда да запазят ЕС, но как ще го променят – е друг въпрос.
Епицентър