2017 г. бе динамична и се оказа непредвидима в международен план. Имаме един извънсистемен, нетрадиционен стопанин на Белия дом, който е непрогнозируем.
Това заяви в интервю за Дир.бг арабистът проф. Владимир Чуков.
– Изминалата 2017 г. бе доста динамична в международен план, президентът на САЩ разбуни духовете с Ерусалим, обявиха победа над „Ислямска държава“, засилено бе напрежението около ядрените опити на Северна Корея. Как ще определите вие случилото се през 2017 г. ?
– Отмина една динамична година, в която много от първоначалните прогнози не се сбъднаха. Защо непредвидима година? Вие споменахте новият стопанин на Белия дом до голяма степен се оказа човекът, който инициира процеси, които някак си не се вместваха в шаблоните на сегашните външнополитически действия. Т.е. той някак си бе извънсистемен.
Много от нещата, които прогнозирахме, че би могъл да направи, реално не се случиха. Ако щете тази вътрешнополитическа кампания в САЩ, най-голямата му опозиция продължават да бъдат демократите. Респективно виждате още от първата година на своето управление, той има нисък рейтинг, едва ли има друг такъв държавен глава. Това само по себе си показва, че имаме необичайно явление. Да има и силни привърженици, но има и такива, които са силно негови опоненти, не само вътре в страната, а ако щете и сред съюзниците, а и в целия свят.
Нека да си припомним как беше посрещнат Барак Обама, когато за пръв път стана стопанин на Белия дом, какъв ентусиазъм беше в Европа. Спомняте си впечатляващата негова реч в Берлин. Сега нещата са на 180 градуса противоположно в отношенията на САЩ – Германия. Т.е. имаме един извънсистемен, нетрадиционен стопанин на Белия дом, който е непрогнозируем.
Няма как да предвидим неговата логика в отделни предизвикателства, имам предвид кризата със Северна Корея, така също особено в отделни моменти борбата с „Ислямска държава“. По същия начин можем да тълкуваме и отношенията с ЕС.
Лично аз не очаквах да са толкова хладни. Ако щете и това отношение – веднъж искаме да сме съюзници, следващия път не искаме да сме съюзници. Много от нещата останаха на повърхността да не бъдат предвидени.
– Какво би станало от тук насетне, какви са все пак вашите прогнози?
– Много често има противоречия. Например в последната концепция за национална сигурност на САЩ, която Тръмп по закон представя и която представлява стратегическия поглед за сигурността на тази голяма държава, Русия и Китай са представени като държави, които заплашват националните интереси на САЩ. В същото време обаче на терен специално спрямо Русия виждаме точно обратното и то е много интересно и до голяма степен противоречащо на логиката.
Какво имам предвид? Буквално преди два дни се разбра, че Москва и Вашингтон са се договорили, САЩ позволява на руските ВВС да нанасят удари по цели в т.нар. американска зона в Сирия. Това е нещо, което бе безпрецедентно до този момент. В същото време Москва се съгласява да възпре Хизбула и шиитските милиции до цели, които са в непосредствена близост до американската зона, т.е. нещо, което противоречи на официалните изяви. Нещо, което е много интересно и е част от характеристиката на международната политика.
Една от договорките е, че САЩ ще поискат от Русия да упражнят натиск върху Турция да не отваря допълнителни фронтове в Сирия, най-вече по отношение на града Африн, т.е. сирийските кюрди. Ето тук е парадоксът. Една страна лидер на НАТО моли една външна държава, която официално се води враг, да упражни натиск върху друга членка на Алианса.
Виждаме парадокси, много често това, което е стратегическото, видимото, логичното е в пълно противоречие с това, което е на терен. И това е, защото светът е многополюсен. Да речем в даден регион има фактори, които са проксита на едната сила, на другата сила , които обаче в даден момент се оказват по-силни от самите велики сили.
И това е всъщност, което е много специфично. Тези големи сили не могат да овладеят изцяло положението, както беше по време на Студената война. Т.е. има много строги коалиции, правила, които очевидно гарантираха и предвидимостта на развоя на отделните кризисни ситуации, било то в Корея, било то в Близкия Изток въобще там, където има криза.
Ако погледнете стратегическото, вечното партньорство САЩ – Великобритания и то не е гарантирано. Погледнете какво стана в Съвета за сигурност – едно вето, което стопира подкрепата на 14 останали членове на Съвета за сигурност, включително и на Великобритания.
Динамиката е толкова безпрецедентна, че човек не може да бъде универсален, да контролира положението и то едва ли не в цялото земно кълбо, такова каквото ние го виждахме, ако щете при двуполюсната система. Респективно този период, който ние специалистите определяхме като еднополюсен, т.е. победата на Запада и САЩ. Това е нещо, което вече е тотално отминало.
