The Guardian: Най-корумпираната страна поема председателството на ЕС!

Музиката ще свири, заря ще гърми и блещука; след настъпването на полунощ на 1 януари България, най-бедната и „най-корумпираната“ страна в Европейския съюз, ще поеме щафетата на ротационното председателство на Общността.

Европредседателството – ръководене на срещите на ЕС и определянето на дневния ред – няма влиянието, което някога е имало, но все пак е голям момент за източната балканска страна, населявана от 7,4 млн. души, която беше част от последната вълна на разширяване на ЕС, което обедини отново източните и западните части на Европа.

Повече от десетилетие след присъединяването на България към ЕС обаче остават въпроси, свързани с борбата с корупцията, докато присъствието на крайнодесни партии в правителството предизвиква тревога.

С тези общоизвестни факти започва статия на авторитетното британско издание „Гардиън“, посветена на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС през следващите 6 месеца.

В материала се подчертава, че според индекса за възприемане на корупцията на международната неправителствена организация „Прозрачност без граници“ България е най-корумпираната страна в ЕС.

„Никой (в България) не преследва политическата корупция, няма бивши правителствени служители и политици в затвора„, изтъква Огнян Шентов, който е председател на софийския Център за изследване на демокрацията, като допълва: „Ние достигнахме до такъв етап на държавна корупция, която определяме като пленена държава.“

Доклад на Центъра за изследване на демокрацията рисува опустошителна картина от върха до дъното на българското общество. Повече от един на всеки петима възрастни, или 1,3 млн. души, се смята, че са участвали в корупционна сделка, като плащане или получаване на подкуп, но само 72 съдебни казуса за корупция са били завършени през 2015 г.

Активисти за борба срещу корупцията посочват българското дъщерно дружество на „Лукойл„, която е руска държавна енергийна компания, което осигурява 100% от вноса на петрол в България, се допълва в статията.

„Лукойл“ е най-голямата компания в България и се радва на монополно положение, осигурено и закрепено от българските правителства от различни политически цветове през годините, със закони, обезсърчаващи конкуренцията.

Друга „червена лампичка“, отбелязва „Гардиън“, включва „забатачването“ на разследването на мръсната приказка зад фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), която беше четвъртата по големина българска банка до банкрута през 2014 г., предизвикан от враждата между Цветан Василев и Делян Пеевски.

Повече от десетилетие след присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г., България и Румъния остават обект на специално наблюдение от Брюксел, за да влязат в съответствие с европейските норми, отбелязва изданието.

„Ясно е, че Механизмът за сътрудничество и оценка на Европейската комисия постигна резултати. България успя да постави под контрол организираната престъпност“, посочва Руслан Стефанов, който ръководи програмата за мониторинг на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията.

„Но по отношение на корупцията и съдебната реформа механизмът не доведе до резултатите, които ЕС и Брюксел очакваха„, допълва Стефанов.

Той обаче изтъкнал, че е погрешно да се заключи, че България е „най-корумпираната“ страна в ЕС, сочейки други проучвания, които дават по-смесена картина от тази на „Прозрачност без граници“.

„Проучването на „Прозрачност без граници“ е въпрос за това дали харесвате страната си или не. Не смятам, че в България има повече корупцията в сравнение с, да кажем, Словакия, но потенциалното въздействие е много по-голямо, защото икономиката в България е много по-малка“, коментира още Руслан Стефанов.

Все пак той се притеснява, че Брюксел може да е по-мек към България, защото не иска да „скастря страна“, която се готви да поеме председателството на ЕС.

Високопоставен представител на Европейската комисия, пожелал анонимност, е отхвърлил пред „Гардиън“ предположенията, че докладите на Брюксел могат да бъдат прекратени по политически причини.

Председателството на Съвета на ЕС далеч не е единствената причина, поради която Брюксел може да е по-малко склонен да бъде твърд със София, коментира изданието и допълва, че платежоспособна и стабилна България не е „проблемна страна“ за Брюксел.

България не е изправена пред санкции за нарушаване на върховенството на закона, каквато страна е Полша например, нито се „счепква“ с Брюксел за квотите за мигранти, като например Унгария. Нито пък се нуждае от три многомилиардни спасителни пакета като Гърция.

Солидните публични финанси на България и предсказуемостта при управлението на дясноцентристкия премиер Бойко Борисов обяснява защо председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер иска България в еврозоната и призова тя и Румъния „незабавно“ да се присъединят към Шенгенското пространство.

Припомня се обаче, че Франция, Германия и други западноевропейски страни блокират в продължение на години влизането в Шенген на двете източноевропейски страни заради проблемите с корупцията.

Хедър Грабе, директор на Института за европейска политика на „Отворено общество, обаче открива промяна в нагласите след Брекзит и конфликтът около върховенството на закона в Полша.

„През 2007 г. желанието за присъединяване към всичко беше просто прието, а способността беше големият проблем; но сега обстоятелството, че България се опитва и иска да бъде част от нещата изглежда да има повече значение„, отбелязва Грабе.

Това е възглед, повторен от български източник, който познава Борисов и приближения му кръг. „Беше време в малките страни, когато страхът от Брюксел беше много силен. Но сега ако имате фискална стабилност и сътрудничите при вземането на големи решения, тогава няма да имате проблем„, уточнява източникът.

Най-големият проблем, докато България е в светлините на прожекторите на ЕС през следващите 6 месеца, изглежда по-скоро ще се концентрира върху онези министри, които са част от ксенофобската коалиция „Обединени патриоти“, коментира „Гардиън“ и припомня, че вицепремиерът Валери Симеонов беше признат за виновен от български съд за дискриминация за реч в парламента през 2014 г., определяща циганите като „арогантни, самонадеяни и диваци“, като нарече циганките „улични кучки“.