Системата на Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) била тотално пробита. От 340 външни и вътрешни точки се влизало в тази уж затворена система, за да се манипулират данните. Вследствие на тази манипулация изчезвали цели копозии камиони и тирове, а щетите за хазната били оценявани в милиарди.
Това сочели няколко секретни доклада – на ДАНС, на прокуратурата и на финансовия министър Владислав Горанов, за които лидерът на БСП Корнелия Нинова иска разсекретяването им.
Случаят е включен в мотивите за искания вот на недоверие към правителството на Борисов.
Според Нинова от близо две години е установена заплаха за финансовата, респективно националната сигурност, но правителството на Борисов не прави нищо по въпроса .
БАЦИС бе създадена преди шест години като съвместен проект на Агенция „Митници“ и Национална агенция за приходите. Двете системи си обменят информация за доставките на горива и осигуряват проследяване на горивото от производителя или вносителя до търговския обект. БАЦИС представлява единна интегрирана система, която обединява всички системи в акцизната област (тютюневи изделия, енергийни продукти и алкохол).
В доклада на ДАНС се отчитало, че тази уж затворена система е пробита, от 340 точки – не само отвърте, но и от компютри отвън. Проблем за хващането на манипулацията отвътре било, че достъпът до системата ставал само с една парола за всички служители. При проверката било установено, че от тези 340 точки на пробив, 47 били отвътре, а останалите от външни за системата компютри.“Заразата“ била толкова голяма, че цели композиции от тирове и камиони буквално изчезвали от компютрите.
Прокуратурата направила проверка, но не успяла да установи точките на пробива. В доклада се съдържат и показания на митничари, които обаче не водят до нищо. Отричали да знаят за манипулации в системата.
Докладът на ДАНС пристигнал на бюрото на премиера през август 2016 година.
„Документите седят на бюрото на Бойко Борисов от август 2016 г. (тогава на власт бе второто правителството на Борисов – б.р.). Към 4 януари проблемът е същият. Към днешна дата проблемът не е решен“, обяви Нинова от парламентарната трибуна и попита защо Борисов не е взел мерки.
По думите ѝ системите на приходните агенции (става въпрос за Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС) са пробити и „от тях се влиза от множество точки“. Според нея така се заличават данни на акцизни стоки, за които не се внасят акцизи и ДДС.
При хакването на системата, което е траело от 15 мин до няколко часа, е извършван нерегламентиран транзит и контрабанда на акцизни стоки през границата на България, Сърбия, Македония, Румъния и Гърция.
ГДБОП е идентифицирали групата. Установено било, че през 2015 г. са били изтрити записи за стоки, от които бюджетът е загубил 10 млн. лв. от акциз.
Смята се, че броят на липсващите или манипулираните записи е над 300 000. В момента се разследват щетите за 2016 г. и 2017 г, които се очаква да бъдат по-големи.
Под подозрение са 65 фирми, повечето от които кухи . По разпореждане на премиера Бойко Борисов е сформирана работна група.
В края на юли 2017 г. тя праща официален доклад до министъра на финансите, че въпросните слабости са отстранени.
На 16 ноември 2017 г. парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата е обсъждала тези данни.
На закрито заседание в присъствието на главния прокурор Сотир Цацаров се разисква именно сигурността на БАЦИС.
Тогава Валентин Златев като шеф на Българската петролна и газова асоциация казва, че системата на митниците е компрометирана, а не се вземат мерки.
Бившият главен секретар на МВР Георги Костов, който сега е директор на Агенция „Митници“, признава, че са получили „тревожните констатации, за които главният прокурор говори, от колегите от ДАНС“.
На 16 ноември 2017 г. данните от доклада са чути на закрито заседание от следните депутати, които членуват в комисията: Емил Димитров („Обединени патриоти“), Владислав Николов (ГЕРБ), Адлен Шевкед (ДПС), Валентин Николов (ГЕРБ), Галя Василева (ГЕРБ), Георги Търновалийски (БСП), Денчо Бояджиев (БСП), Десислава Костадинова-Гушева (ГЕРБ), Димитър Аврамов (ДПС), Дори Христова („Воля“), Драгомир Стойнев (БСП), Иглика Иванова-Събева (БСП), Калин Василев (ГЕРБ), Кольо Милев (БСП), Мартин Тинчев (ГЕРБ), Радослав Стойчев (БСП), Стефан Апостолов (ГЕРБ), Стефан Бурджев (БСП) и Христиан Митев (ОП).
Месец по-късно – на 20 декември, БСП е поискала доклада на ДАНС, а на 9 януари в секретното деловодство на НС са постъпили доклади на ДАНС, на прокуратурата и писмо от финансовия министър Владислав Горанов.
„Мога да предоставя информация, че в резултат на тези проверки е направен извод за заплаха за финансовата сигурност на страната, а оттам и за националната сигурност. Констатация на правоохранителните органи на България, не на опозицията и не само заради вота на недоверие. Тези констатации стоят на бюрото на Бойко Борисов от август 2016 г.“, твърди Корнелия Нинова.
Зам.-шефът на ПГ на БСП Жельо Бойчев пък намекна за връзка между информацията за проблемите в акцизната информационна система и убийството на данъчния служител Иво Стаменов.
Първи сигнал за съмнителни прекъсвания в централизираната акцизна система (БАЦИС) на Агенция „Митници“, за да прикриват контрабанда, подаде Българската петролна и газова асоциация през 2015 г. Той е подписан от изпълнителния директор на асоциацията Андрей Делчев и председателя Валентин Златев.
Във вторник, 16 януари 2018 г., от БСП поискаха докладът на ДАНС да бъде разсекретен, за да се прочете от всички.
ГЕРБ също иска да се разсекрети докладът, но парламентът нямал правомощията за това. Било важно обаче да се покаже, че няма нищо вярно в твърденията на БСП за злоупотреби, защото ставало дума за политическа димка.
Според депутата Валентин Николов имало посочени 9 слабости на БАЦИС, но нямало констатации за вмешателство в системата.
Докладът е предоставен на Бойко Борисов за отстраняване на слабостите.
В мотивите си към вота на недоверие по отношение на БАЦИС, от БСП посочват, че „Търговията с акцизни стоки в страната, а оттам и постъпленията от акциз и ДДС фактически са оставени без наблюдение и контрол. И няма как да е „случайно“, тъй като – както специалистите знаят – незаконната търговия с акцизни стоки е свързана освен с укриването на акцизи, и с укриването на ДДС“.
От БСП дават пример – „при горивата актуалната измамна схема представлява обикновена верижна измама с ДДС – с наличието на доставчик (лицензиран склад-държател) с реална дейност, една или две фирми – липсващи доставчици, една или две фирми – буфери, и един краен получател (фирма, стопанисваща бензиностанции)“.
В мотивите си БСП посочват още: „Укриването на ДДС се използва за намаляване на цената за крайния потребител, като търговската печалба се реализира на дребно при увеличени обороти поради факта, че ниските цени привличат повече потребители. Подобни измамни схеми са невъзможни без покровителството на фактори от най-високо административно и политическо ниво“.
Констатациите на ДАНС, направени преди близо две години, все още били в сила като това било видно от доклада на Владислав Горанов от тази година.
Епицентър