Този текст е публикуван преди четири години в сайта на TGEU (Transgender Europe), джендър организация в която членуват 105 членки от 42 държави. Той има информативен характер и обяснява как Истанбулската конвенция защитава правата на ЛГТБ (лесбийки, гейове, транссексуални и бисексуални).
В него се обяснява механизмът на действие на този документ, обвързващата му сила за промяна на местните законодателства и решителното навлизане в образованието на джендър идеологията, както и специалното отношение към мигрантите, които се самоопределят по полов признак.
Според авторите на тази статия „Конвенцията е първият международен документ, който съдържа определение за социален пол (gender) и изисква от страните при прилагането на Конвенцията и при оценката на предприетите мерки (член 6) да вземат предвид проблемите, свързани с пола“.
Статията описва много ясно и как държавите, които са я ратифицирали, задължително трябва да променят законодателството си и да предадат част от националния си суверенитет на т.нар. комитет GREVIO – политически орган, който ще следи за прилагането на Конвенцията: „Веднъж ратифицирана Конвенцията, като международен правен акт, има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Това изисква националното законодателство да бъде приведено в съответствие с целите и мерките на Конвенцията“.
Статията, която е написана през 2014 г., завършва с констацията: „консервативните групи се опасяваха по-специално от необходимостта да се въведе понятието „социален пол“ в националното законодателство. Мобилизирани срещу ратификацията на Конвенцията, те отправиха остри критики срещу „идеологията на пола“ или „теорията за пола“, предизвикващи разпад на семейството и на обществото като цяло“.
Защита на транс хората съгласно Истанбулската конвенция
Публикувано на 24 септември 2014 на интернет страницата на TGEU* на адрес: https://tgeu.org/protection-of-trans-people-under-the-istanbul-convention/
Насилието над жени и транс хора е широко разпространено. Многообразните форми на полово насилие представляват дискриминация, основаваща се на пола, и нарушаване на правата на човека. Транс хората са по-уязвими към насилие поради комплексните последици от дискриминация, основаща се едновременно на пол и на сексуална ориентация или полова идентичност, съгласно изследването на ЛГБТ, направено от Агенцията на ЕС за основните права през 2012 г.. Неравенството между половете, включително половите стереотипи и негативните понятия за мъжественост, лежат в основата на насилието срещу жените и насилието, свързано с половата идентичност на лицата.
Към днешна дата Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, накратко наричана Истанбулската конвенция, представлява най-изчерпателния, подробен и правно обвързващ отговор на насилието срещу жени и насилието, основано на пола.
Конвенцията
Истанбулската конвенция е правно обвързващ инструмент. Следователно, след като държавите я ратифицират, те имат задължението да прилагат нейните разпоредби и това приложение ще бъде предмет на мониторинг. Истанбулската конвенция влезе в сила на 1 август 2014 г. В момента тя е ратифицирана от 14 държави-членки на Съвета на Европа (Албания, Андора, Австрия, Босна и Херцеговина, Дания, Франция, Италия, Малта, Черна гора, Португалия, Сърбия, Испания, Швеция и Турция.
Други 22 държави са подписали Конвенцията, което е сигнал за общия интерес към по-късно ратифициране на Конвенцията.
Подписването ѝ от страните означава, че те се съгласяват по принцип със значението и мерките на Конвенцията. Но те са обвързани от нейните разпоредби, само когато те я ратифицират. Веднъж ратифицирана, Конвенцията като международен правен акт има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ противоречат. Това изисква националното законодателство да бъде приведено в съответствие с целите и мерките на Конвенцията.
Каква е добавената стойност на Конвенцията?
Конвенцията повелява държавите да използват проактивно „дължимата грижа“ при прилагането на мерки за предотвратяване, защита, разследване и санкциониране на случаите на насилие. Тя признава насилието срещу жените и насилието, основано на пола, като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация. Конвенцията също така е първият международен документ, който съдържа определение за социален пол („gender“) и изисква от страните при прилагането на Конвенцията и при оценката на предприетите мерки (член 6) да вземат предвид проблемите, свързани с пола.
Конвенцията въвежда специални престъпления (чл.39) за физическо насилие; психологическо насилие; преследване; сексуално насилие, включително изнасилване; сексуален тормоз; насилствен брак; осакатяване на женски гениталии; насилствен аборт и насилствена стерилизация.
С ратифицирането ѝ правителствата се съгласяват да бъдат обвързани от разпоредбите на Конвенцията и ще трябва да направят следното:
1. да обучават професионалисти за близък контакт с жертвите;
2. редовно да провеждат кампании за повишаване на осведомеността;
3. да предприемат стъпки за включване на въпроси като равенство между половете и ненасилствено разрешаване на конфликти при междуличностни взаимоотношения в учебния материал;
4. да създадат програми за лечение на извършителите на домашно насилие и на извършителите на сексуални престъпления;
5. да работят в тясно сътрудничество с неправителствените организации;
6. да осигурят участието на медиите и частния сектор за премахване на стереотипите, свързани с пола, и насърчаване на взаимно уважение.
В около 60 члена Конвенцията подробно описва как да се предотвратяват, защитават, преследват и интегрират политики за борба с насилието, основано на пол.
Истанбулската конвенция и недискриминацията на транс хората:
Специалното упоменаване на сексуалната ориентация и половата идентичност сред недопустимите основания за дискриминация бе едно от препятствията при договарянето на Конвенцията. Те се споменават в член 4, точка 3, в който се изисква от държавите-страни по конвенцията се изисква да прилагат всички мерки, посочени в Конвенцията, без всякаква дискриминация, основана на сексуална ориентация или полова идентичност.
Обяснителният доклад пояснява, че с оглед на половата идентичност „трансполови или транссексуални лица, кросдресъри, трансвестити и други групи лица, които не се вписват в обществените стереотипи за пол, определени като „мъжки“ или „женски“, са под закрилата на разпоредбата за недискриминация.
Също така изрично защитени от Конвенцията са жените-мигранти, жените-бежанци и тези, които са засегнати от множествена дискриминация.
Привеждане на Конвенцията действие
Следващите стъпки са създаването на механизъм за мониторинг и съсредоточаване върху изпълнението. Мониторингът ще бъде осъществяван от Експертна група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO), която представлява независим експертен орган, и Комитетът на страните – политически орган, съставен от официалните представители на страните по Конвенцията.
Очаква се Комитетът на страните и GREVIO да се срещнат за първи път през първата половина на 2015 г.
Подробности относно процедурите за мониторинг, като например продължителността на периодите за мониторинг, ще трябва да бъдат определени от GREVIO.
Подобно на други международни органи за мониторинг, GREVIO ще събира информация на място от официалните органи, гражданското общество и независимите институции за защита на правата на човека в държавите, подписали конвенцията.
Въз основа на събраната по този начин информация GREVIO ще предложи на съответната държава препоръки за преодоляване на установените проблеми.
Но консервативните групи се опасяваха по-специално от необходимостта да се въведе понятието „социален пол“ в националното законодателство. Мобилизирани срещу ратификацията на Конвенцията, те отправиха остри критики срещу „идеологията на пола“ или „теорията за пола“, предизвикващи разпад на семейството и на обществото като цяло.
Превод: „Гласове“
*TGEU (Transgender Europe) е организация, учреденена на първия Европейски трансджендър съвет, състоял се във Виена през ноември 2005 и впоследствие регистрирана формално като австрийска благотворителна организация 14 месеца по-късно. Седалището на организацията е в Берлин, Германия. Целите на организацията са равнопоставеност на всички транс хора в Европа, защита на техните човешки права, провеждане и насърчаване на научни изследвания в полза на транс хората и пр. Към септември 2016 TGEU има 105 членски организации в 42 държави.