„Убеждаването на децата да повярват, че живот чрез химическо и хирургическо въплъщение в ролята на другия пол е нормален и здравословен живот, е само по себе си акт на насилие срещу деца.
Представянето на половите разстройства като нормално състояние, с помощта на образователните институции и правните политики, ще обърка децата и родителите, което ще доведе до това повече деца да се насочат към „половите клиники“, където ще им бъдат давани лекарства, блокиращи пубертета.
Това, на свой ред, практически гарантира, че те ще „изберат“ живот, базиран на канцерогенни и токсични полови хормони и вероятно ще обмислят ненужно хирургично осакатяване на здрави части от телата си в юношеска възраст“. Това се казва в официално становище на Американската колегия на педиатрите, публикувано през март 2016 г. и актуализирано през септември 2017 г.
Колегията твърди, че е злоумишлено да се популяризира джендър идеологията, преди всичко за благополучието на самите деца със смущения на пола, и второ – за благополучието на всички техни връстници без подобни смущения, много от които обаче ще бъдат провокирани да поставят под въпрос собствената си полова идентичност и са изправени пред нарушения на правото им на лична неприкосновеност и безопасност.
Ето и аргументираното становище на американските специалисти по педиатрия:
- Човешката сексуалност е обективен биологичен двоичен код: „XY“ и „XX“ са генетични маркери на мъжа и жената, те не са генетични маркери на разстройство. Нормата за човешкото устройство е да бъде заченат мъж, или жена. Човешката сексуалност е двоична, с очевидната цел да бъде осигурено възпроизводството и процъфтяването на нашия вид. Този принцип е очевиден. Изключително редките нарушения на сексуалното развитие (DSD), включително, но не само „тестикуларна феминизация“ и вродена хиперплазия на надбъбречните жлези, са всички медицински идентифицируеми отклонения от сексуалната двоична норма и са правилно признати като нарушения на човешкото устройство. Лицата с DSD (наричани също „intersex“) не представляват трети пол.
2. Никой не се ражда с „джендър“. Всеки се ражда с биологичен пол. Джендър (осъзнаване и усещане за себе си като мъж или жена) е социологическа и психологическа концепция, не обективна биологична. Никой не се ражда с усещане за себе си като мъж или жена. Това осъзнаване се развива с течение на времето и, както и всички процеси на развитие, може да бъде повлияно от субективните възприятия, взаимоотношения и неблагоприятни преживявания на детето от ранна детска възраст. Хората, които се идентифицират като „чувстващи се от противоположния пол“ или „някъде между двата пола“, не представляват трети пол. Те си остават биологични мъже или биологични жени.
- Убеждението на човек, че той или тя е нещо, което не е, в най-добрия случай е знак за объркано мислене. Когато биологично здраво момче вярва, че е момиче, или биологично здраво момиче вярва, че е момче, съществува обективен психологически проблем, който се крие в ума, а не в тялото, и трябва да се третира като такъв. Тези деца страдат от дисфория на пола. Дисфорията на пола (GD), която по-рано биваше посочена като нарушение на половата идентичност, е признато психично разстройство в най-новото издание на Диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (DSM-5). Психодинамичните и социални теории за GD / GID никога не са били опровергани.
- Пубертетът не е болест, а хормоните, блокиращи пубертета, могат да бъдат опасни. Обратимо или не, хормоните, блокиращи пубертета, предизвикват състояние на болест – имено отсъствието на пубертет – и възпрепятстват растежа и плодовитостта при иначе биологично здраво дете.
- Според DSM-5, 98% от полово обърканите момчета и 88% от полово обърканите момичета в крайна сметка приемат биологичния си пол след естествено преминаване през пубертета.
- На деца в пред – пубертетна възраст, диагностицирани с полова дисфория, може би ще им бъдат давани блокери на пубертета, когато станат на 11 години, и ще се изисква да бъде продължено с хормони на другия пол в по-късното юношество, за да продължат да се чувстват от противоположния пол. Тези деца никога няма да могат да заченат генетично свързани с тях деца, дори чрез изкуствена репродуктивна технология. В допълнение хормоните на другия пол (тестостерон и естроген) са с опасни последствия за здравето им, включително, но не само, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, кръвни съсиреци, инсулт, диабет и рак.
- Случаите на самоубийство са почти двадесет пъти по-високи сред възрастните, които използват хормони на противоположния пол и се подлагат на операция за промяна на пола, дори и в Швеция, която е сред най-утвърждаващите страни на LGBTQ. Кой състрадателен и разумен човек би осъдил малките деца на тази съдба знаейки, че след пубертета 88% от момичетата и 98% от момчетата в крайна сметка ще приемат реалността и ще постигнат състояние на психическо и физическо здраве?
- Убеждаването на децата да повярват, че живот чрез химическо и хирургическо въплащение в ролята на другия пол е нормален и здравословен живот, е само по себе си акт на насилие срещу деца. Представянето на половите разстройства като нормално състояние с помощта на образователните институции и правните политики ще обърка децата и родителите, което ще доведе до това повече деца да се насочат към „половите клиники“, където ще им бъдат давани лекарства, блокиращи пубертета. Това, на свой ред, практически гарантира, че те ще „изберат“ живот базиран на канцерогенни и токсични полови хормони и вероятно ще обмислят ненужно хирургично осакатяване на здрави части от телата си в юношеска възраст.
Заключение на Колегията: Нашите противници се застъпват за нов научно безпочвен стандарт за грижа за деца с полови смущения (джендер дисфория), които смущения обаче биха отшумели след пубертета за по-голямата част от засегнатите пациенти. По-конкретно нашите опоненти съветват, че следва да се подкрепят детските мисли, които противоречат на физическата реалност, водещи до химическата кастрация на тези деца преди пубертета с агонисти на GnRH (блокери на пубертета, които причиняват безплодие, закърняване на растежа, понижена костна плътност и непрогнозируемо въздействие върху развитието на мозъка им) и накрая постоянната стерилизация на тези деца преди 18-годишна възраст чрез хормони на противния пол.
Съществува очевидна самоизпълняваща се същност в този нов стандарт, която насърчава малките деца с полово объркване да се въплатят в противоположния пол и след това да се приложат медикаменти, блокиращи пубертета. Ако едно момче, което се самоанализира дали е момче (и което трябва да се превърне в мъж), бива третирано като момиче, тогава естественото му пубертетно развитие на мъж е потискано – не сме ли поставили в действие неизбежен резултат?
Всички негови връстници от същия пол се развиват в млади мъже, тези от противоположния пол се развиват в млади жени, но той остава момче в пред – пубертета. Той ще остане психосоциално изолиран и сам, с убеждението, че нещо не е наред. Той ще бъде по-малко способен да се идентифицира с мъжете, и по този начин е по-вероятно да се самоопредели като „не-мъж“ или като жена. Нещо повече, неврологията разкрива, че пред-фронталната кора на мозъка, която е отговорна за преценката на ситуаците и оценката на риска, не е напълно зряла до средата на двадесетте години.
Никога не е било научно по-ясно, че децата и юношите не са в състояние да вземат информирани решения относно постоянни, необратими и променящи живота им медицински интервенции. Поради тази причина Колегията твърди, че е злоумишлено да се популяризира тази идеология, преди всичко за благополучието на самите деца със смущения на пола, и второ, за благополучието на всички техни връстници без подобни смущения, много от които обаче ще бъдат провокирани да поставят под въпрос собствената си полова идентичност и са изправени пред нарушения на правото им на лична неприкосновеност и безопасност.
Michelle A. Cretella, M.D.
President of the American College of Pediatricians
Quentin Van Meter, M.D.
Vice President of the American College of Pediatricians
Pediatric Endocrinologist
Paul McHugh, M.D.
University Distinguished Service Professor of Psychiatry at Johns Hopkins Medical School and the former psychiatrist in chief at Johns Hopkins Hospital
Източник: Гласове