Така е като никой не слуша Георги Бойков Димитров…
Всички, които се упражняваха с мероприятието Луковмарш и Народен съд, катастрофираха.
Кой поради историческа обреченост, кой от страх и кой поради обикновена некадърност.
Първо, провалиха се организаторите на самия Луковмарш. Няма кой да им обясни, че въпросния Деветнайстомайски генерал, уволнен заради далавери още през 1938 година и забележете – участник в изтреблението на ВМРО през 1934 – е всичко друго, но не и национален герой.
За разлика от победителя при Дойран ген. Владимир Вазов например. Или летецът Димитър Списаревски, в за когото правилно се прави възпоменателен марш. Второ, провалиха се и истанбулците от ГЕРБ, които истеризираха атмосферата.
За истерията на ГЕРБ само при споменаването на думата „Народен съд” всичко е ясно. Страхът от евентуален бъдещ…
НАРОДЕН СЪД СРЕЩУ ШАЙКАТА
е огромен и парализиращ. По-мистериозна обаче е смотаната позиция на официалните фактори от ляво.
Първо, БСП-София и Български антифашистки съюз – София правилно поискаха забраняване на Луковмарш. Като обаче се смотаха и не се обявиха против гейпарадите. Такива правят на същия ден някакви „антифашисти” на Сорос и третия пол, озаглавен като Антилуковмарш.
Още повече, че БАС и БСП-София разполагат с перфектна позиция на БСП срещу истанбулския трети пол. А вече и първокласниците са на път да разберат, че
ДЖЕНДЪРЪТ СИ Е НОВИЯТ ФАШИЗЪМ
Тогава – едновременно против Луков и гейпарадите – БСП щеше да има десеторно по-силна позиция, когато отстоява позицията за Народния съд. Ама така е, като очи имат, ама не виждат, уши имат, ама не слушат Георги Бойков Димитров.
В резултат на което по телевизиите вместо правилната линия се водят кретенски спорове кой убил повече народ – Хитлер или Сталин.
И в много телевизии противникът прави нашите некомпетентни и политически невъоръжени представители на трътка. Второ, слагането и махането на изречението за Народния съд в декларацията на БСП по повод Луковмарш си е абсолютна тъпотия, която издава безмислен страх.
Без значение дали генерал Луков, който е политически пенсионер от 1938, би бил контингент на Народния съд. Който Народен съд у нас е за времето от 1941 до 1945. Да не говорим, че наши представители по телевизиите, които иначе са добри публицисти, са
ИСТОРИЧЕСКИ ГОЛОВОДНИЦИ
с политическия материал.
Кой да им обясни например, че решението за Народния съд е взето през 1943 година от Чърчил, Сталин и Рузвелт в Техеран, а не през 1946 година на Парижката мирна конференция?
Така е като не слушат Георги Бойков Димитров. И с некадърността си направиха още по-голяма реклама на Луковмарш. Пак им казвам. Фашизъм не се бие с декларации и гейпаради. Бие се с традиция и суверенитет.
Георги Димитров, фейсбук