Около 2000 българи са сигнализирали за трудова експлоатация в Германия през миналата година.
В Германия има девет центъра за консултации, където се предоставя информация и помощ на работници от Източна Европа, предимно от Полша, България и Румъния. Най-често оплакванията са от домашни помощници, социални асистенти, строителни работници, заети в ресторантьорството.
Към август 2017 година броят на българите, които работят в Германия със задължително социално осигуряване, е бил 108 794 души. Броят им се е увеличил с 16 655 души спрямо август 2016 година, което е нарастване с 18,1 процента.
През юли 2017 година заетите българи без задължително социално осигуряване, в това число и заетите на непълно работно време, както и самостоятелно заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече спрямо същия месец на предходната година.
Към юли миналата година 30,4 на сто от българските граждани в Германия са получавали социални помощи, а една година по-рано този процент е бил 30,6 процента. Социални помощи получават 11,6 на сто от румънците, а средно за Германия този показател е 7,1 на сто.
Случаите на нарушения понякога са драстични. При домашните помощници се наблюдава работа без договори за командироване, а с трудови договори за 2, 4 или дори един час работа на ден, а фактически се извършва денонощно обслужване на болен.
Липсва всякаква връзка с органи за контрол, както и социални контакти.
Хората живеят в домовете на болните, като в началото не владеят добре езика, дори и не разбират какво точно извършват, липсват медицински познания и подготовка.
При строителните работници случаите са свързани с командировани от българска фирма. Подписват се договори за едно възнаграждение – минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се извънредно, без да се заплаща извънредният труд – включително и в съботи и недели, както и в повечето случаи се работи на обекти и извън официалното работно време от 8 часа.
Нарушенията са свързани и с предоставяне на трудовия договор преди заминаване, липса на допълнително споразумение за командировката, липса на документи за извънредния труд, за осигуровките. Често се предоставят договори на хората без да превеждат, дописани на гърба ръкописно с актуалното заплащане.