Шофьорът на автобуса, който се обърна на магистрала „Тракия“, бил нелюбезен с пътниците, отказвал да спира за почивка и говорел по телефона без устройство за свободни ръце. Това разказа пред 18-годишно момиче от Стара Загора, пътувало на фаталния петък 13-ти и оцеляло без наранявания.
За Надежда Славова петък, 13 април е чакан. Момичето от Стара Загора брои дните до пътуването си до София, защото пътят й и има причина – подготовка за абитуриентския бал. Надежда оцеляла в катастрофата с автобуса.
„Майка ми каза: „Пратих те за бална рокля, щяха да те върнат в ковчег“”, разказва Надежда.
„Броих километрите, фаталният беше 30-ти. После беше касапница. Забравих всичко и рокля, и за какво съм тръгнала. Казах си: край, край, загинах”, казва Надежда.
Надежда не помни пътуването с добро от самото начало.
Тя разказва, че шофьорът посрещнал припряно един от пътниците, който се качил с храна. После отказвал да спира за почивка, защото нямало време. Момичето седяло на два реда зад шофьора и го наблюдавало през целия път.
„Беше груб. Изнервен беше от самото начало и бързаше. Всяка втора дума му беше – бързам, бързам, гоня час”, разказва тя.
„Както е кормилото, беше полегнал и си говореше все едно си почиваше”, твърди девойката.
Надежда благодари на доброволците. „Не съм очаквала, че има толкова добри хора. Имаше и такива, които снимаха, въпреки че умираха хора в този момент. Но други даваха вода, телефоните си…”, казва тя.
Майката на Надежда знае, че нейна колежка е изгубила 16-годишната си дъщеря в същия автобус.
„Не знам, ако ми се беше случило такова нещо. Такова нещо не се преживява„, през сълзи коментира Магдалина Ботева.