При тези условия общите разходи на работодателя възлизат на 1244 лв., а след заплащането на задължителните данъци и осигуровки в размер на 433 лв. българинът получава чиста сума от 811 лв.
Ето и задължителните разходи: социални осигуровки – 259 лв./месец, здравни осигуровки – 84 лв./месец и данък общ доход – 90 лв./месец.
Още тук данъчноосигурителната тежест е достигнала 34,8%. Това е процентът от общите разходи на работодателя, който не стига до джоба на работещия. Използваме за отправна точка на тези изчисления крайните разходи за работодателя, защото именно те формират цената на труда – месечната сума, с която той трябва да се раздели, за да наеме даден работник, съобщават още от ИПИ.
Данъчните неволи обаче не спират дотук, тъй като значителна част от данъчното облагане започва едва след получаването на „чистата” заплата.
Средностатистическият българин харчи останалите му 811 лв. по следния начин:
-зарежда по 10 литра бензин на месец (при цена от 2,04 лв./литър) – общо 20,4 лв. на месец, от които 7,1 лв. акцизи и 3,4 лв. ДДС;
-изпива месечно 3 бутилки и половина бира (по 0,5 литра и 1,20 лв. всяка), половин бутилка вино (от 0,75 литра и цена от 8 лв.) и 1/3 бутилка твърд алкохол (от 0,75 литра и цена от 8 лв.) – общо 10,4 лв., от които 1,19 лв. акцизи и 1,72 лв. ДДС;
След като се приспаднат разходите за този тип стоки (общо 70 лв.), на лицето му остават 741 лв. От тях то спестява 52 лв. (споменатите 5% от брутния му доход), а останалите 689 лв. потребява за разнообразни стоки и услуги, като 70% от разходите му са облагаеми с ДДС.
Така месечните разходи за акцизи остават 36 лв., тези за ДДС набъбват до 92 лв., а общо платените данъци и осигуровки стават 561 лв. – 45% от платените от работодателя му 1244 лв.