Една майка мълча през целия си живот, но в крайна сметка реши да сподели дългопазената тайна със сина си. Моралът от тази история е много по-дълбок, от колкото изглежда на пръв поглед.
Често не можем да оценим това, което правят нашите родители за нас. Влизаме в спорове с тях, закани, обиди, разменяме си тежки думи, искаме да не са около нас и все нещо сме недоволни.
Въпреки това нашите родители са търпеливи с нас и ни подкрепят от самото ни раждане. Те ни учат да ценим важните неща в живота, както и на това как да преодолеем трудностите и да продължим напред.
Когато достигнат определена възраст, родителите ни се нуждаят от нас и нашата грижа, както ние сме се нуждаели от тяхната когато сме били деца.
Често децата са неблагодарни и предпочитат да изпратят родителите си в специални домове за възрастни, все едно се отървават от ненужна вещ.
Причините могат да бъдат различни – липса на време, или защото това е най-лесното.
Дали това е облекчение за възрастните родители? Предвид случаите, които се разпространиха в ефир, стана ясно че подобни домове са истински ад.
Поучителната история е за семейство, което се състои от баща, майка и син. След като бащата умира, синът решил да изпрати майка си в дом за възрастни хора. Причините, които споделя са обичайните – липса на време и липса на търпение. Синът посещава майка си от време на време, колкото да отбие номера и да изчисти съвестта си.
Веднъж получава обаждане от дома, че здравето на майка му е влошено и че тя е болна и дните й са преброени. В отчаяние синът се втурнал към дома, искаше да направи всичко, за да спре това и да удължи нейния живот. Той започна да я пита какво може да направи за нея, за да бъде щастлива, за да е наред всичко, а тя му отговорила:
Сине, искам да се сложат вентилатори по стаите, защото тук е много горещо. Освен това ако има как да се закупят няколко хладилника, защото храната се разваля много бързо. Често ми се налагаше през всички тези години само да лежа в леглото си и да не ям нищо.“
Това желание изненада сина и той искаше да разбере, защо майка му толкова време е чакала преди да изрече това желание.
Тя го погледнала в очите и тъжно му отговорила: „Сине, дълго се опитвах да свикна с глада и топлината. Това не е толкова страшно. Това, от което наистина ме е страх, че няма да свикна никога, че детето ми ме остави на такова място.“
Поуката от историята е, че нашите родители са готови на всичко заради нас, но не са готови да ги предадем, да ги нараним, не могат да се справят с тази болка. Затова обичайте родителите си, отделяйте им повече време и не ги наранявайте, изслушвайте ги и бъдете мили.
Източник: milinovini.com