Много бих искал Роджър Уотърс да научи истината за руското присъствие в страната, в чиято столица – в зала „Армеец“ – той произнесе кратка реч без да е осведомен за контекста, в който изпраща своите думи. Бих искал той да научи всичко важно по тази тема СЛЕД 1989 г. – не преди това.
Бих искал да знае за руския газов монопол, в резултат на който България вече три десетилетия плаща 40 на сто по-високи цени за газ от останалите европейци. Да научи за това, че руските енергийни олигарси корумпират цялата държавна йерархия в София за да не позволят в продължение на десетилетия изграждането на интерконектори за алтернативни доставки на газ.
Бих искал Уотърс да знае, че руската олигархия контролира българската енергетика и българската политика с помощта на българската олигархия – на тези, които слугуваха на съветската империя в продължение на половин век, а днес продължават да й слугуват.
Роджърс е левичар – противник на НАТО, който трябва да знае, че с рушвети, заплахи и шпионаж Кремъл предотвратява в продължение на десетилетия обновлението и превъоръжаването на българската армия. Затова днес, когато глава надигат всички тези от Fletcher memorial home for tyrants and kings, България остава обезоръжена и демобилизирана от вътре, от позицията на тези, които българите избират за да ги управляват и пазят.
Искам Роджърс да получи избрана китка от пропагандните късове омраза на руската пета колона в България, насочени срещу Европа, срещу свободата, срещу правото на българите да се самоопределят, а не да бъдат част от „естествената сфера на влияние“ на Русия.
Роджърс е част от това поколение на Запад, което изгради себе си като антитеза на статуквото, което представлява западният свят след Втората световна война. Това поколение често стигаше до абсурдни позиции, опонирайки на системата, в която живееше.
Те издигаха лозунга „По-добре червени, отколкото мъртви“, без да знаят, че едното не пречи на другото – двете вървят добре ръка за ръка. Уотърс бе един от малцината, които разбираха, че в Москва на власт не е „добрата алтернатива“, а една тирания – която те приравняваха към собствените си врагове на Запад.
Но тази тирания не можеше да бъде приравнена. Нито Никсън, нито Тачър, нито Рейгън, които бяха противниците на левите, нямаха отговорността за потискането на свободата, което практикуваха в Кремъл.
Днес Уотърс се опитва отново да сложи знаци за равенство. Но Путин не е сравним с десните опоненти на Роджърс, дори с Тръмп. Вчерашният ден в Москва даде нови доказателства за това. Роджър Уотърс трябва да научи, че ние живеем на ръба на Европа, на ръба на бездната.
И гледаме в бездната ежедневно, бутани в нея от собствената ни алчна олигархия. Долу ни чакат, разтворили ненаситна паст, мераклиите за новоимперска слава – от Изток и от Юг. Затова думите на Уотърс, изречени в Лондон са относително безвредни. И несправедливо опасни, когато са изречени в София. Надявам се, че той ще научи това.
Коментарът е от фейсбук
Заб. Публикуваме това мнение без да сме съгласни с него – за да се види докъде може да стигне умопомрачението на русофобията у нас