Тази сутрин един учител ми сипваше бензин. Няма лъжа и майтап.
Стар приятел, при когото често зареждам.
Навръх 24 май се случи дежурен в малката бензиностанция в квартал „Лозенец“.
Животът го принудил да работи какво ли не, за да издържа семейството си.
Благ, приветлив, усмихнат човек.
Докато си вършеше работата, се поздравихме за празника и той премести темата от Кирил и Методий към Данте, Петрарка и Бокачо.
Замислих се как се докарахме до там учителите и будителите да ни сипват бензин, а разни безсловесници и илитерати да манифестират в деня на буквите.
Учителят говореше за началото на Ренесанса и първите хуманисти с приятна усмивка и едно особено излъчване, каквото никога няма да видите у простите ни управници.
Те не само не са имали библиотеки в къщите си, но не са се постарали да наваксат пропуснатото.
Или по-скоро го наваксват с папагалски наизустени словосъчетания и думички като евроинтеграция, евроатлантически партньори, европейски програми, кохезионна политика…
Иво Димитров, фейсбук