Надежда винаги има, но минаха много дни. С всяка изминала минута обаче шансовете на Боян Петров намаляват.
Това коментира проф. Павел Стоев, един от най-добрите приятели на алпиниста Боян Петров, който е в неизвестност от 3 май.
„Боян никога не се е възприемал като герой, никога не се е изтъквал и не се е опитвал да се налага като идол. Той си поставяше ясни цели. За него върховете бяха цели. 14-те осемхилядника бяха негова цел. Той смяташе, че може да я изпълни.
„Той удивяваше всички, включително и колегите си с това как в най-тежки условия успява да се мобилизира, да си сложи дозата.
Той винаги е бил водач, повечето хора са се осланяли на него. Има невероятна физика, която трудно може да бъде обяснена.
Преживял е много трудности и може би това го е направило толкова борбен и устремен“, каза още проф. Стоев пред bTV.
„Той е от този тип хора, които не само ще влязат в пещерата, но ще стигнат и до края й, за да види какво живее там.
Има невероятна воля и интерес да проучи всичко, което е около него. Не познавам толкова волеви човек. Когато той си постави цел, я преследва докрай“, добави той.
„Той не изпитва страх от смъртта. Докато качва планините, е сред познатото. Всичките му злощастия са се случили в градска среда. Имаше няколко катастрофи, които претърпя в София, катастрофата на АМ „Струма“. Ракът, диабетът – всичко това се случи в градска среда“, подчерта Павел Стоев.
„Боян винаги ще бъде пример за хиляди хора, защото оставя след себе си много голяма следа“, категоричен бе той.