Страшно е да гледаш страданията на хора, на които убиват животните. С тях живеят мизерно, а сега ще им ги изтребят заради зараза (доколко мерките са правилни – виж по-долу). А за компенсация ще им дадат по 190 лв. на овца и коза. С което те няма как да завъдят нови стада. И става дума само за дребни стада, не за някакво голямо животновъдство. Защото такова у нас вече няма.
Голямото клане беше в началото на 90-те години.
У нас най-голямото убийство на крави и овце беше земеделската реформа на СДС – с ликвидацията заклаха 10 млн. овце и 2 млн. крави. Към 1989 в България имаше около 11 млн. овце и към 2,5 млн. крави (има статистически годишници, който иска да порови).
Днес у нас има 1,3 млн. овце и към 350 хил. крави. Малко са и продължават да намаляват. Но и всичките да ги изколят сега, не може да се сравни с 1992-1993 г. Българското село вече е ликвидирано. Животновъдството се субсидира слабо, само каквото падне от еврофондове, държавата не додава от своя джоб, както е в други страни от ЕС. От което пък идва убийствена конкуренция с мляко и месо от Европа.
Понеже някой може да не е разбрал за голямото клане през 90-те – ето как стана. Ликвидационните съвети ликвидираха ТКЗС и връщаха животни на членовете им – този влязъл в ТКЗС навремето с 6 овце и една крава – „На ти ги”. И си ги получава обратно в същия брой вече 80-85-годишен човек.
И ги продава, дава да ги заколят, че не може да ги гледа. Или ги получават наследници на човека, защото той е починал. Наследниците са между 2-3 и 10-12 души, вече живеят в града. Няма как да гледат 5-6 овце и 1-2 крави, продават ги в кланицата и т. н. С ликвидацията изклаха и специални стада селектирани години наред породи.
По тоя метод върнаха и земята в реални граници – 10 наследници получават 25-30 декара, пръснати на 15-20 парчета в полупланинските райони, на 3-4 парчета в равнините. Толкова е средната собственост на земя по българските села през 20-те и 30-те години.
Малцина са едрите земеделци, които притежават повече земя.
Земеделската реформа у нас направи така, че уедрената земя я разпарчетосаха и върнаха на хора, които имат професии, живеят в града и няма как да се карат за парчета и да се захванат със земеделие. А хората, които работеха в ТКЗС, останаха без работа. Закриха пряко близо половин милион работни места. Ниви останаха да буренясват.
Така загинаха градини, овошки, напоителни системи и т. н. Сега ябълките са вносни, дори доматите над 50% са вносни – в България, която беше от големите износители.
Косвено от ликвидацията на селото се затриха консервни комбинати, съпътстващите ги производства и цехове за стъкла, хартия, тенекии и др., съответно пък пострадаха и техните доставчици. Още толкова закрити работни места.
Имаше варианти да се запазят кооперативи или дружества, като в някои други страни в Източна Европа и собствениците да станат акционери. Да не спира производството. Да се раздава земя по количество и качество, а не в реални граници и т. н., варианти. Избраха най-лошия. Това е цяла отделна тема.
Но за животновъдството сега – чиновници плашат, че заради заразата щяло да има тежки санкции. Ами то почти няма животновъдство, ако някой забрани износа, няма и да се усети. Вносно сухо мляко, от което правят всичко – и кисело, и прясно, вносно свинско, говеждо…
Иначе заразата с чума не е подходяща тема за политически сблъсъци. Всеки казва нещо, твърди нещо, дори специалисти не казват цялата истина. По принцип няма как да има доверие към действията на българските служби по заразата. Това са натегачи бюрократи. Няма да потърсят прагматично решение да спасят каквото е възможно, а ще побързат да наемат рецидивисти да избиват животни, с което ще оставят още по-големи съмнения за правотата си.
А приетите в ЕС или от СЗО стандарти за избиване на заразени животни са съвсем отделен въпрос. Те са приети да гарантират безопасност за хората. Може да са прекалени, но не е въпросът да ги отменяме в БГ.
Все пак, за сравнение – да избиеш животните в цял регион, заради заразени десетина овце, е все едно да избиеш цял град и околните селища, заради заразени с опасен грип десетина души. В единия случай става дума за животни, в другия – за хора. Къде са защитниците на кучетата и прочее любители на животните – защо не вдигат същия шум, като за две лъвчета?…
У нас всяка случка се оценява от гледна точка на прогледнали привърженици на прогреса и ЕС, и на слепи, невежи, първосигнални ретрогради автиевропейци. Така и с овцете и добитъка, който колят по странджанско.
„Прогресистите” обясняват колко са тъпи и невежи стопаните там, също и техните привърженици, които са против това изтребване. „Ретроградите” поставят под съмнение необходимостта от избиването на животните, или го смятат за прибързано, а диагнозата чума като недоказана. Крайните имат още един повод да наругаят ЕС. И т. н.
Въпросът опира до диагноза. Коя е вярната? И коя е безспорна? В случаи като този с клатушкащият се Юнкер се вижда с просто око, не е нужна голяма експертиза. За случая с животните трябват лабораторни изследвания. Но тук май започнаха да избиват животни преди да има окончателни резултати от такива изследвания.
Впрочем, „прогресисти” и „ретрогради” си избират такава диагноза, каквато им отговаря на нагласите. И никой не може да ги убеди в противното. И за село, и за ТКЗС, и за животните, и за Юнкер, и за всичко.
Иван Бакалов