Никога не съм вярвала в конспиративни теории, даже с насмешка съм коментирала подобни публикации. След това обаче, което тези дни се причинява на българските животновъди, на възрастни хора по селата, чието единствено препитание са малкото им останали животни, започвам да си мисля, че наистина действа някакъв унищожителен сценарий за България.
Но наш си, създаден от нас в буренясалия ни от безучастност заден двор, вонящ на некъпана съвест, на ленив разсъдък, на духовна леш.
Не вярвам, че болните животни не могат да се отделят от здравите. Не вярвам, че няма начин да се лекуват. Не вярвам, че българските власти не могат нищо да направят.
Вярвам, че идиот не е този, който се опитва да спаси здравото, а онзи, който действа по директиви без да влага мисъл.
От друга страна съм уверена и в Бай Ганьо, който, само за да спечели пари, би ни продал месо от болни животни без да му мигне алчното око.
И тогава… истината е някъде там: между директивите, нашия български ганьовски синдром и чумата.
Дали пък директивите не са създадени именно заради чумавото ни отвътре?
Дали пък, ако нямаше директиви, щеше да ни навести чумата?
Дали пък, ако протестите не бяха всеки за себе си, щеше да ни е така?
Чумави хора в чумаво време… Конспирацията е в нашето неразбиране, че сценаристите сме ние.
Лидия Делирадева, фейсбук