Европредседателството ни започна не в такт. Буквално от първите дни. Първо гръмна кошмарната новина за масовото убийство в столицата от престъпник, осъден да пребивава в демократичен български затвор, но осем години необезпокояван ни от прокуратура, ни от полиция, ни от демократична общественост, живял волно на свобода като в оперета с вино и жени…
После дойде ред на други криминални чудесии – почти всеки ден се заредиха престъпления… Загърмяха новини за пожари по влакове. За влакове, излезли от релсите. За масови катастрофи на автобуси по бройлерни магистрали – историческата слава на ГЕРБ, и на началника на тази също така бройлерна партия, появила се като цирей върху врата на българската демокрация. Загърмяха новини за редуващи се корупционни саги и безсилия на правовата система на страната да вкара в кауша поне един от знаковите мошеници на новото време.
Гърмят и днес новини за масови протести на лекари, санитарки и медицински сестри, на майки на деца с увреждания, на превозвачи и шофьори, на стотици хиляди хора, оставени да живеят в страна без здравеопазване, без държавна грижа, без защита. Гърмят новини за масови протести на превърнати в крепостни селяни жители на общини, оставени без пътища и транспорт, без аптеки, пътуващи с километри до градовете за хляб и лекарства.
Гърмят пак новини за масови протести на хиляди българи, които отчаяно не позволяват след разграбването на заводите и фабриките, да се разграбят и високите ни сини планини и родното ни Черноморие. Гърмят новини за закриване на училища, за умиращи села, останали без един хомо сапиенс, за села, където по пустите им вече улици и мегдани могат да се видят само чудовищните комбайни, трактори, камиони на новите бейове грабители – арендаторите.
Гърмят и новините за масови протести на български учени срещу мизерията в науката ни, срещу фалшивите нови академици, ректори феодали, срещу налегнала ни по Сценария на прехода тотална неграмотност и простотия до шия. Следват смразяващи новини за ужасяващата бедност на българите в страна уж членка на ЕС, за градовете ни – лидери на Европа по мръсен въздух…
Водоноските от миналото са възкресени, снабдяват населението на цели градове и села с вода за пиене, защото мистериозно водата в България става уранова, оловна и вони на отровни хлор и химикали. Срещаме сутрините с новини за потопени от дъжда селища, останали без една читава къща, на чиито обитатели им помагат с… три бутилки вода.
Е, погърмяха за кратко новини и за показни протести на полицаи, но бързо стихнаха, защото бяха „щастливо уредени“. И други ведомствени протести на силоваци имаше, пак по същата схема.
Вече не е новина несекващата де факто безработица сред излизащите с дипломи в ръце и хвърляли шапки към небето възпитаници на висшето ни образование, наемащи се като продавачи. Страната ни вече се пука по шевовете от висши училища, нароени като бройлери професори, доценти, академици от всякакви академии менте по света. Не са вече новина и репортажите от Терминал 2, където все така, по времето на развиващото се като гноясала гангрена „успешно “ управление на ГЕРБ, хиляди млади изучени българи напускат отечеството си, за да създадат деца по други континенти….
Не е новина и вихрещият се геноцид на възрастните хора, преживяващи с пенсии по-зле и от африкански аборигени, останали без зъби, без очи, без здраве, без синовна подкрепа от прогонените по чужди земи отгледани деца…
Е, има и весела картинка – „препускащите в кариер“ с лимузини и джипове хиляди парвенюта, новобогаташите на прехода, синове, дъщери, внуци и правнуци на „апашите от нашите“, от висшите ешелони на някогашната „партия на трудовий народ“, накацали пребоядисани като великденски яйца по още по-висшите ешелони на днешната власт.
И ето че на този апокалиптичен фон на разграбената и разцентрована държава (за наличието на някакъв неин национален суверенитет вече не може и да се говори), в София надойдоха на евроседянка първите велможи от ЕС. Какъв дюшеш бе това за готвещия се вече за висока европейска служба тукашен премиер! Миротворецът на Западните Балкани! Дето ревностно се бори НАТО да гушне и тях. Човекът, когото вече не само трима папи, но и евролидери на купове го галят по главичката и го тупат по рамото. Дали не е време да го предложат и за Нобеловата награда за мир?!
Поглеж, че са го уредили! Горбачов как го уредиха – всичко става с уреждане! Стане ли нобелист, президентът Радев няма да може да му се опре за нищо – и в бъдещи президентски избори също, пък ако ще да прави като олимпийски шампион „коремното превъртане на армейския лост“. Дюшеш бе тази среща на върха и за сватата Борисова! Пуснат от небето шанс бе на „това гости“ да бъдат забелязани и изтеглени и те някъде по големите еврослужби на Запада! Да не са по-долу от Кристалина!?
Но… стана тя каквато стана.
Сметката излезе пак без кръчмаря.
След голямата шумотевица и фойерверките от евроседянката дойде диалектически ред на изтрезняването. Експертите вкупом вече се изтървават и признават, че всъщност не могат да посочат какво точно толкова положително и заслужаващо аплаузи се свърши през тези дни на скъпоструващата за бедния българин евроседянка. Някои учени мъже и жени даже вече нарекоха „срещата на върха“ крачка назад в интегрирането на Западните Балкани. Казаха го, макар да не са БСП-ари. Ами Македония, на която Борисов хариза име, дето засяга четвърт България?
Не просто го хариза, ами грубо се намеси във вътрешните работи на югозападната ни съседка с отказ да се срещне с опонентите на евроатлантика Заев. Нищо, че договорката между Заев и Ципрас може да излезе празен фишек. А и ако някога Западните Балкани попаднат в ЕС – което не свети в близко бъдеще, дали няма бързо да се превърнат в Западнали БалканиИ? По примера на Северозападнала България. И ето че така неочаквано за българските управници европредседателството започна да намирисва на национално излагателство.
Въпреки пищния, осветен от фойерверки и царственост евросъбор в балканската столица София, въпреки демонстрираната любов и почти интимна близост на евроначалниците с нашите управници, въпреки разходките по мостчета на влюбените, от няколкото бурни софийски дни и нощи, прекарани в голямо лапане и пиене от наши и чужди ВИП персони, всъщност нищо съществено не се роди. Затова и в интервютата евровелможите отговаряха тъй обтекаемо и усукано, по килифарски…
И се пита днес българинът – не бе ли всичко това една състояла се поредна правителстена авантюра на сегашните управници на България, с големи иръпшънски претенции без покритие. Да, те изпълниха чинно като ординарци поръчаното им от Брюксел задание да съберат на ядене и пиене в София елитите на лаф за това как да подкарат народите си като овце в новите, пълни с какви ли не бъдещи тояги, съюзи като НАТО и ЕС. В същото време вторият човек в ГЕРБ, способен на всичко, поддържа огъня – бой по Русия, че и по Китай! Иска да ги „напляска“ по подобие на един друг пишман политик преди време… Накрая пляскат нас!
И тъжно, и смешно е на фона на остатъчна полугладна България да демонстрираш широко огласено пред народа гостоприемство с четиристепенни менюта за важните гости в София, когато основното меню на българина днес е мизерно едностепенно!
Беше безтактно на фона на трагедиите на хиляди мизерстващи тук или пръснати по света български семейства, прогонени от безпътица, да се демонстрира от управниците ни всеобща европейска любов и премиерът на страната домакин да върви с упоителен царствен поглед, хванал за ръце като влюбен ученик канцлерката Меркел, да се държи фамилиарно с ранобудна брекзитианка, да потупва по гърба като в обществена баня „приятелите“ Доналд, Антонио, Юнкер, Зоран, Хашим, Алексис (липсваше само Реджеб). Не знае ли господинът, че тези мурафети ги няма в нито един дипломатически протокол? Толкова години е бил телохранител на държавници, би трябвало да се научи…
Но безспорно най-голямото излагателство и нахалство пред очите на българина в цялата тази сага с много аларма и фойерверки бе нахалството да се отчете организирането и провеждането на цялото това задължително ротационно европредседателство като едва ли не най-великото събитие в българската история! Пред него вече бледнеят и Освобождението на България от турско робство, и Покръстването на българите, та дори и основаването на българската държава! За справка – прочети изписаното с френетично „Ура!“ от правилните медии и чиновниците от високи служби. Впрочем, в България винаги се намират медии и хора от високите служби, които са винаги на правилното място и с правилното заплащане…
Денчо Владимиров, Дума