През 50-те и 60-те години Съединените щати бяха живо, изпълнено с енергия и ентусиазъм общество. Възходящата мобилност беше силна и средната класа се умножи. През 70-те години вътрешните противоречия на кейнсианското регулиране на търсенето доведоха до стагфлация. Икономическата политика на Рейгън относно регулирането на предлагането излекува това. Разчитайки на здрава икономика, Рейгън успя да окаже натиск върху съветските власти, които не успяваха да решават икономическите си проблеми, да започнат преговори след края на Студената война.
Това щастливо развитие на събитията не беше приветствано от влиятелните сили, както в САЩ, така и в Съветския съюз. В САЩ могъщият военно-разузнавателен комплекс изобщо не желаеше да загуби „съветската заплаха“ под прикритието на която се увеличи бюджетът и властта му. Свръхдесните ултрапатриоти консерватори обвиниха Рейгън, че е продал интересите на Америка, защото се доверява на руснаците. Американската крайна десница изобразяваше президента Рейгън като актьор от второстепенно ниво, който е заблуден от „хитрите комунисти“.
В рамките на съветската държава Горбачов бе изправен пред по-голям проблем. Когато доверието бе постигнато между двете ядрени сили, Горбачов отпусна съветската хратка над Източна Европа. Поддръжниците на „твърдата линия“ в Съветската комунистическа партия видяха, че твърде много промени се случват твърде бързо и стигнаха до заключението, че Горбачов е продал Съветския съюз на Вашингтон. Това заключение доведе до арестуването на Горбачов и последствията от ареста му бяха разпадането на Съветския съюз и Комунистическата партия.
Разделели се с комунизма, руснаците забравиха всички поуки на Маркс за капитализма и наивно стигнаха до извода, че всички ние сме приятели. Властта на Елцин бе открита за американските съветници и наивно възприемаше американските съвети, Русия беше ограбена и доведена до бедност. Русия под Елцин се превърна в марионетка на Америка, а руският народ плати за това с огромно намаляване на жизнения си стандарт.
Сривът на Съветския съюз обикновено се приписва на Рейгън и се явява една от неговите победи. Това е фалшификация. Работил съм в правителството на Рейгън първо като заместник-министър на финансите, а след това като член на тайния президентски комитет, който има право да призове лидерите на ЦРУ. Рейгън многократно е казал, че целта му не е да спечели в Студената война, а да ѝ сложи край.
На всички, които са работили с него, той казваше, че във връзка със Съветския съюз трябва да се покаже всяко възможно уважение, тъй като целта е да се прекрати заплахата от ядрена война и не да се постигне триумфална победа чрез унижение.
За съжаление доверието, което Рейгън установи с руснаците, беше предадено от корумпираните и престъпни режими на Клинтън, Джордж Буш-син и Обама. Поради тези напълно корумпирани режими нивото на недоверие между САЩ и Русия днес е много по-високо от това, което се наблюдаваше в дългите десетилетия на Студената война. Криминалните режими на Клинтън, Буш и Обама съживиха възможността за ядрена война – тази, която беше отстранена от Рейгън и Горбачов.
Както вече съм обяснявал и което доказват всички налични доказателства, атаките срещу Тръмп, се основават на инсинуацията, наричана наречена Russiagate, зад които няма доказателства. Тази инсинуация е забъркана от директора на ЦРУ Джон Бренън, директора на ФБР Джеймс Коми, директорът на Националното разузнаване Джеймс Клапър, заместник главния прокурор Род Роденщайн, специалния прокурор Робърт Мюлер и Националния комитет на Демократическата партия. Явната лъжа, на която се основава Russiagate, постоянно повтаря на проституиращите медии в опит да изгради в общественото съзнание за причините за премахването на Тръмп от Овалния кабинет.
Мюлер е неразделна част от заговора срещу Тръмп. Същото се отнася и за съпругата на генералния прокурор Розенщайн, която назначи Мюлер за специален прокурор. И двамата са виновни за подбудителство към метеж, тъй като те са активни съучастници в организираната конспирация, за да свалят президента на САЩ. Но Тръмп е напълно безсилен да ги арестува и да ги изправи в съда за съучастие в тази конспирация срещу демокрацията, която тъкат. Президентът Тръмп прави грешката да вярва във фактите и истината. Нито едното, нито другото не се зачита в оскъдните останки на западната цивилизация.
Някога имаше надежда, че информацията, достъпна в Интернет, ще служи като сила, противопоставяща на лъжите, излъчвани от печатни медии и телевизията. Но тази надежда беше безполезна. Много уеб сайтове, които предоставят добра, надеждна и надеждна информация, все повече се затварят от управляващия елит. Управляващите елити имат големи финансови ресурси и са в състояние да финансират повечето онлайн гласове, които се използват за противодействие на истината.
Днес получих имейл от RootsAction с призив да даря пари за ускоряване на процеса на импийчмънт на Тръмп. Техният уебсайт дори подготвя точки за импийчмънт и заявява, че „президентът е участвал в престъпни дейности, за да повлияе на изборите за 2016 г.“
Това обвинение идва от един от бившите адвокати на Тръмп, Майкъл Коен. Това е едно от твърденията, които знаят повечето от адвокатите: Майкъл Коен се опитва чрез метода на „съчинителството“ (използвайки термина на професора по право в „Харвард“ Алън Дършовиц) да предостави доказателства срещу лицето, което наистина се нуждае от Мюлер – срещу президента Тръмп – да постигне смекчаваща присъда за себе си за укриване на данъци.
На моя уебсайт публикувах изявленията на правните експерти, че няма нищо незаконно при изкупуването на тези ищци. Фирмите правят това през цялото време. Много по-евтино е да се изплати фалшив иск, отколкото да се плати съдебен процес, за да се отхвърли това твърдение. За кандидат, участващ в състезателна надпревара за назначаване на партията си за политическа позиция, няма абсолютно никаква причина да се разсейва в битката под формата на съдебен процес, измислен за изнудване на пари от него.
Освен това, при трудните обстоятелства, при които в продължение на десетилетия се оказа американското население, което живее между двата бряга, в резултат на офшоризацията на работните места, в резултат на неспособността на държавата да помогне на милиони американци, чийто жизнен стандарт, пада поради това, че военно-разузнавателният комплекс годишно изсмуква от ресурсите на Америка един трилион долара, а Тръмп публично предупреждава, че провокирането Русия към война не обслужва нечии интереси, RootsAction и другите дебили трябва да се безкрайно луди да мислят, че за тези, които гласуваха за Тръмп, представлява интерес дали е имал сексуални отношения с две жени. Като се има предвид тежката ситуация, в която са американците, последното нещо, което биха направили, е да гласуват против техния защитник, защото е правил секс с две жени – дори и ако повярваме в това.
Въпреки това, неподкрепените твърдения на един юрист, който не си е плащал данъците, твърдения, направени с цел да се получи по-лека присъда в замяна на това, че даде фалшиви показания срещу президента на Съединените щати, според RootsAction, The New York Times, The Washington Post , NPR, CNN, MSNBC и др. и т.н., е в основата на импийчмънта на президента на САЩ, който се надява да разсее изключително опасното напрежение в отношенията между Вашингтон и Русия.
Военният разузнавателен комплекс иска да изложи Тръмп на импийчмънт, защото иска мир с Русия, като по този начин лишава същия този комплекс от важен враг, чието съществуване оправдава неговия бюджет и могъщество.
Наистина ли американците са толкова безкрайно глупави, че да не забележат, че в обвиненията за скандала на Русия не е имало и прашинка доказателства? Вместо това имаме обвинения в укриване на данъци. Но тези обвинения не са срещу Тръмп, а срещу един адвокат и един служител на републиканската предизборна кампания. По-убедителни са обвиненията срещу демократите, но срещу тях не бе повдигнато обвинение. Тълпата от престъпници от лагера на Хилъри, както се оказа, е имунизирана от наказателно преследване.
От никого не се изисква да одобрява или да подкрепя Тръмп, за да разбере и да види: намерението му да нормализира отношенията с Русия е основната надежда на човечеството за продължаване на неговото съществуване. Щом ядрените боеприпаси експлодират, терминът „глобално затопляне“ ще придобие ново значение.
След три осемгодишни мандата на американските президенти американско-руските отношения са на много по-опасно ниво, отколкото по всяко време на Студената война. Знам това всъщност, защото бях пряко замесен в Студената война.
Безопасността, която безразсъдните американци откриват, вярвайки, че само САЩ са суперсила, говори за тяхното невероятно и неограничено невежество. В новата си книга, публикувана от издателството Clarity Press, Андрей Мартиянов доказва, че в най-добрия случай САЩ са второстепенна военна държава, която заедно с всички глупави страни от НАТО, всяка от които е импотентна военно, може да бъде по всяко време унищожена от Русия по нейно искане. При сегашния баланса на силите нищо не може да се направи, за да се спаси квадратен инч от западния свят, ако на Русия ѝ омръзне от тези абсурдни обвинения, абсурдни заплахи, нелепи обяснения от съвършено отстъпваща във всичко военна държава, пияна от своето собствено невежо високомерие.
Американците са твърде безразсъдни да знаят, че ден след ден те живеят изключително по милостта на Русия.
Авторът – Пол Крейг Робертс (Paul Craig Roberts), е доктор на икономическите науки, бивш заместник-министър на финансите на САЩ за икономическа политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и журналист за The Wall Street Journal, списание Businessweek и Scripps Howard News Service. Известно време е автор на постоянна колона във вестник „Вашингтон Таймс“. Той е автор на многобройни книги, посветени на най-големите проблеми на съвременността.
Превод: Поглед.инфо
Още от Пол Робъртс