Нямате ли такова параноично усещане, че нещо пак се опитва да се надигне в българската политика? Нещо, което напомня 2013 година? Вярно, тогава събитията започнаха в ранната пролет, но сега през пролетта имаше европейско председателство и щеше да е некултурно да се хвърлят пари в клатенето на властта. Така че септември ще бъде май, както казал поетът.
БСП „рамкира“ края на председателството с ялов вот на недоверие, но пък Босия започна гладна стачка, на която в началото никой не обърна внимание Това е грешка, защото Босия обикновено е първата лястовичка. Или първият щъркел. В края на не дотам далечната 2012 г. той замери парламента с домати, арестуваха го, вдигна се медиен джангър и тръгна вълната на протестите, която Борисов прекъсна с изпреварващата оставка – неговото основно оръжие в такива моменти.
Вместо първа лястовичка, Босия за малко не стана миньорското канарче Добре че трима министри си хвърлиха оставките и му дадоха повод да прояде на 81-вия ден. Затова пък започнаха да се трупат неприятни за властта събития, някои случайни, други – може би организирани, но те всички помпат усещането, че е крайно време за промяна.
Срина се търговският регистър, един фалшив застраховател фалира и 200 000 останаха без гражданска отговорност, катастрофата край Своге разкри мръсните тайни на публично-частното партньорство, бургаският нотабил на БСП се оказа авер на Митьо Очите, пак същите социолози заговориха за революционна вълна и така нататък, и така нататък. Много интересен е и странният бунт на Валери Симеонов, както и раздорите му с Волен Сидеров. Това също е признак, че във фурната нещо се пече и взе да прегаря.
През 2013 г. имахме подобно натрупване на малки и големи клатения – например скандалите с подслушването и прокурорските проверки, изтеклите тайни записи в дома на премиера, всенародни демонстрации, самозапалвания, Костинброд, наводнения, обсади на парламента, включване на футболни агитки и така нататък, и така нататък. Който не го мързи, да разгледа вестниците от онзи период.
Сега също започва една концентрация на тревожни събития, напрежение и очакване да се роди нещо ново. През 2013 вълната тръгна от цените на тока, а сега ще скачат и токът, и газът, и автомобилните данъци, и застраховките, и местните данъци. Тежестта пак пада върху бюджета на широките народни маси, докато плоският данък си остава непокътнат. Критичната маса се трупа, трупа, и късно есента ще става за употреба при добра организация.
Че през 2013 г. имаше скрита организация и финансиране на провокатори, пардон – лидерите на протеста – имаше. Много скоро лъсна кой за кого работи. Но това се случва винаги в историята – надигне ли се вълна от протести, отпред винаги вървят подставени лица.
Сега например ми е много интересно защо арестуваното семейството на бизнесмена Ветко Арабаджиев е изтеглило 10 милиона лева в банкноти от сметките си, и то точно след края на председателството. Ако иска да ги скрие за черни дни – ще ги преведе в офшорка. Дали тези пари не са за плащания на по-примитивно равнище, например за евентуалните народни трибуни и водители? Ако е така, значи властите са изпреварили събитията.
Важното е, че след като полицията прибра 10-те милиона, контраелитът изведнъж заговори, че има нужда от фундаментални промени, но не и от нови избори. Демек нямам пари да искам цялата власт, дайте ми поне едно парче.
Това, разбира се, е параноична версия, но параноята е много полезна в подобни суматохи Ако разчитате на „осведомени източници“ или говорещите глави по сутрешните блокове, в 99 на сто от случаите това е зелен хайвер. При параноята мисловният процес изкривява фактите инстинктивно, докато при „сериозните“ източници това се прави по указания отвън. Инстинктът понякога е прав.
Говорейки за сериозни източници, много ми хареса обръщението на президента Румен Радев, особено тази част, в която той призова за фундаментална промяна на системата. „Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване“ – предупреди държавният глава.
На мен обръщението много ми хареса, но нали българите вече откриха „нови пътища за тяхното решаване“ с референдума през 2016 година? Тогава г-н Радев се обяви категорично против резултата – мажоритарната избирателна система. БСП също. Корнелия Нинова обеща много скоро да внесе проектозакон за смесена система, но нещо я удари склерозата и зацикли на оставка-оставка-оставка и СДС (стани да седна).
Голямата разлика в сравнение с 2013 г. е, че тогава президентът бе избран от ГЕРБ и бе близък на кръга „Капитал“. Затова неговото разбиране за реформите се изчерпа с електронно гласуване и цензурен закон за печата. Този път президентът е близък до левицата и уважава печата Но важното е, че сега временното правителство няма да симпатизира на ГЕРБ.
През 2013 г. също имаше лозунги за фундаментална промяна, за смяна на системата. После се организира нещо като „обществено обсъждане“ на една нова избирателна система под егидата на Мая Манолова, което се оказа екскурзия до плажовете от зелен хайвер.
Сред десетките лястовици, вещаещи голямото клатене, винаги интересен е бившият зам.-шеф на БНБ Кольо Парамов, който в такива моменти се превръща в пророк. „Програмно правителство! Вървим към фундаментална промяна!“ – призова той в едно интервю. Впрочем и Босия призова за програмно правителство и дори програмен парламент, каквото и да значи това. Дали и двамата не са го чули „от устата на коня“, както казват англичаните?
Г-н Парамов също припомня 2013 г. : „Изходът е коренно различен от този, който винаги се е практикувал. Абсурдно е вече Станишев да влезе в една хотелска стая вечерта, да начертае рамката и сутринта рано-рано да заплашва парламентарната група как да гласува. Абсурдно е да се готвят торби с бюлетини, да се броят и надброяват, както тези в печатницата в Костинброд, в НДК, по зали или по мегдани…“
По принцип и днешното правителство е програмно – програмата му я има на сайта. „Програмно правителство, но без участие на досегашните!“ – забива пирона Парамов. За досегашните да се ремонтира Шуменският затвор.
„Това е само началото! – завършва той. – Ако някой впоследствие има интерес да разбере какво трябва да последва при съставянето на програмното правителство, сигурно ще ме потърси!!!“
Ето тази последна фраза най-много ми харесва. И аз казвам същото – ако ще се прави програмно правителство, потърсете и мен! Готов съм да оглавя спортното министерство, за да приватизирам тотото. Това вече ще е краят на прехода.
Валери Найденов
