В последните дни все по-очевидно става активизирането на русофобските среди у нас, при това от типичния за тях език на омразата преминаха към истерично кресчендо с елементи на теория на конспирацията.
Началото бе дадено от конференция на атлантици под нафталинения надслов: „НАТО – кауза вечна, кауза свята”.
В „изводите” на събитието фигурират такива бисери като призива за прекратяване на всякакъв диалог с Русия, за пълна цензура на всички руски медии и забрана на неудобните НПО-та, за „тотална дерусификация”, вкл. заличаване на всички руски имена и на
имената на „национални предатели” като…световноизвестния поет и антифашист Никола Вапцаров.
Как да наречем това?
Просто – откровен фашизъм, предрешен като евроатлантизъм…
Същата патология лъха и от думите на проваления бивш президент Росен Плевнелиев, който без никакви доказателства обвини големи български
медии в зависимости от Русия. Призна си, че е пробвал да им наложи цензура с помощта на посланика на САЩ.
Чудесен пример защо сме на незавидното 111-о място по свобода на словото?!
На същия форум, провел се в иначе по закон деполитизирания Софийски университет, бившият премиер Иван Костов призна факта, че евро-
атлантическия консенсус сред българите е минало, и заклейми президент, премиер, правителство, парламентарни партии и прокуратура в проруска политика.
Поанта на това русофобско наддаване даде председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който възкреси идеята за прогонване на руски дипломати заради някакви митични „нови доказателства” по случая „Скрипал”, нищо че темата в ЕС окончателно бе затворена преди половин година…
Какво се случва? Поредица случайни съвпадения или целенасочена и инспирирана отвън атака?
Опит на ястреби на чужда хранилка да покажат активност или опит за изнудване на българските институции да водят определена външна и вътрешна политика?
Политическа пропаганда или добре платен „изтребителен” лобизъм с марка Ф-16?
Рестартиране на езика на омразата или организиран саботаж на предстоящите важни разговори за АЕЦ „Белене” и тръбата с руски газ от „Турски поток”?
Каквото и да е, институциите ни категорично трябва да отхвърлят подобно извиване на ръцете. И да работят за българския национален интерес, който е ясен – балансирана външна политика в новия многополюсен свят, и наред с членството в ЕС да развиваме традиционните си специални отношения с Русия, както и с променящ се и динамичен Китай.
Да използваме последния си шанс да бъдем икономически и енергиен мост между Русия и Европа, да работим срещу санкциите, които все повече държави определят като вредни и абсурдни.
А иначе, колкото по-крайни стават евро-атлантическите фанатици, толкова по-ясно се вижда, че русофобията е фатално демодирана, безинтересна и неприемлива за огромното мнозинство от българския народ.
Проф. Светлана Шаренкова
Епицентър