Брижит Бардо: Аз съм със „жълтите жилетки“! Накрая ще стана комунистка… СНИМКИ

 

Брижит Бардо ни прие в дома си по-миналата неделя, 25 ноември, в Сен Тропе, за да поговорим за гнева й, непокътната й страст за спасяване на животните, подкрепата й за “Жълтите жителки”…

“Гариг”, къщата на Брижит Бардо в Сен Тропе, е фермата, в която тя работи всекидневно за фондацията си, заобиколена от 50 животни, кучета, котки, овце, коне, прасета… Да не говорим за дивите животни, като малкият черен глиган, който излетя пред колата ни по малкия черен път, който води към фермата.

На 84-годишна възраст звездата от “И Бог създаде жената” носи само черно – “траур за животните, които страдат” – с поразителна елегантност.

Гласът й е затрогващ, пали цигарите една след друга. На един скрин се виждат запасите й: “Да не се пипат цигарите ми”. Не е ясно към кого е насочен този указ, при положение, че мъжът й Бернар, с когото живее от четвърт век, не ги докосва. “Той не пуши, не пие, не…”, избухва тя. Двамата живеят затворено, търсят се, забавляват се. Той се намесва често, тя го срязва. “Но не, спри, Бернар, после ще те интервюират, ако искаш…”.

 

– Какво ви засяга това движение на “Жълтите жилетки”?

 

– Аз съм с тях. Макрон не направи данъчното намаление, предвидено през януари. От една страна, имате министри с шофьор, а от друга, хора, които имат три франка и шест су до края на месеца. Накрая ще стана комунистка… Не, все пак не (усмивка). Но Макрон убива малките хора. Боли ме сърцето от това. Пожелавам му… една хубава жълтеница.

 

– Прекалявате…

 

– Той се държи като безчувствен господар, изключително далечен, като по-висш, сякаш е крал. Но само глупаците не си променят мнението. Защо не дадат коледни премии на “Жълтите жилетки”, за да могат да купят подаръци на децата си…

 

– Президентът ви прие през лятото, за да говорите за вашата фондация…

 

– Той искаше да разбере кои са спешните ни нужди. Резултатът не беше на висота. Веднага щом си тръгнахме, даде скандални облаги на ловците. Трябваше да се видим през декември, но той отложи срещата за куково лято. Това, което искам, е намаляване на ДДС върху ветеринарните лекарства от 20 на 5,5 процента. Грижата за всички тези безпарични хора, които имат животни, е прекалено скъпа.

 

– Иначе какво впечатление ви направи президентът?

 

– Макрон има безумен чар. Трябвало е да стане актьор този човек. Има приятна външност и е изключително съблазнителен.

 

– А Брижит Макрон?

 

– Тя дойде по средата на срещата ни с кучето им. Стори ми се очарователна. И двамата са много приятни. Историята им е много красива. Но аз предпочитам двама грозници, които дават резултати. Правителството нищо не прави. НИЩО.

 

Миналата сряда в Туитър Брижит Бардо подкрепи движението на „Жълтите жилетки“

 

– В “Сълзи в битка” (Larmes de combat), много лична книга, публикувана в началото на 2018 г., пишете: “Аз не принадлежа към човешкия вид”. Това е много радикално. Нали все пак има хора, на които се възхищавате?

 

– Вече се възхищавам на всички онези, които нямат пари, които са бедни, често са болни и се грижат за животните с изключително усърдие и отдаденост. Като всички онези хора, които имат малки асоциации без никаква субсидия. Много обичам тези, които вършат добро, и не вдигат шум.

 

– От широката общественост до интелектуалците, мнозина защитават сега животинската кауза и осъждат малтретирането…

 

– Да, мнозина осъзнаха страданията на животните. Но когато аз започнах, бях сама и наистина бях осмивана от всички. Беше ужасно, но издържах.

 

– Уморена ли сте?

 

– Никога няма да се уморя. Ще бъда като Молиер. Ще умра, докато защитавам животните.

 

– Имате силна воля…

 

– Много силна. Аз съм на 84 г., в отлична форма, главата ми е наред, ума ми, ругатните ми, силата ми, влиянието ми и всичко това в служба на животните. Трудно се придвижвам с патериците, но това не ме спира. Никога не ходя на лекар. Нямам такъв. Моят се пенсионира.

 

– Политически къде сте?

 

– Отвратена съм от политиката. Писна ми от нея. Смятах, че Меланшон има добри идеи и е вегетарианец. Той е страхотен човек, водач, който наистина би могъл да успее, но прекалява, с имигрантите например.

 

– Вие сте чувствителна към болката на животните, но страданието на мигрантите не ви засяга?

 

– Не, ние сме многобройни. Пълно е със стари хора, които няма какво да ядат, добре би било за тях да се погрижат.

 

– Чувствате ли се близка с Ерик Земур?

 

– Да, обожавам го.

 

– Но виждали ли сте го?

 

– Не, гледам го по телевизията. Той има смелост. Казва това, което мисли, в тази страна на официална пропаганда, в която, когато кажеш нещо неправилно, те влачат по съдилищата. Осъждана съм пет пъти. Повечето хора не смеят да си отворят устата, защото се гледа лошо на това. Аз винаги съм казвала това, което мисля. Няма да спра на 84 години.

 

– А демонстрацията на жените срещу тормоза миналия уикенд засяга ли ви?

 

– Не, не ми пука.

 

– Все пак пишете, че познавате епохата, в която “Жената беше собственост на мъжа си” и сте допринесли за освобождаването на жените, нали?

 

– Да, но вече нямаш право да им казваш, че са хубави, да слагаш ръка на задника им, веднага те изправят пред съда като преследвач. Струваше ми се очарователно, когато ми казваха, че имам хубав задник. Нямаше да подам жалба за това. Мъжете вече няма да имат желание да ухажват момичетата. Естествено, не говоря за крайности, за насилие.

 

– Много внимавате за вида си…

 

– Правя го за себе си. Всеки ден си вчесвам косата, гримирам се, обличам се хубаво, доколкото мога, не искам никога да съм размъкната. Това е един вид дисциплина на достойнството. Колкото повече остаряваш, толкова повече трябва да обръщаш внимавание на вида си, на физиката си.

 

– Как ви действа остаряването?

 

– Не е забавно. Но е част от природата, а аз съм близо до природата. Животните не се интересуват каква съм. Но дори за тях искам да бъда възможно най-красива. Дължим им го, дори и да сме в кал до коленете.

 

– А мъжът ви (Бернар д’Ормал)… Изглеждате като съучастници, все още ли се съблазнявате?

 

– Освен да съблазнявам моите прасета и гъски… Да, Бернар е много важен, той има чувство за хумор. Но аз внимавам заради мен самата, заради хората, които могат да дойдат или да срещна по пътя. Все още ми пращат много цветя, писма.

 

– Предлагат ли ви филм понякога?

 

– Преди осем дни Клод Льолуш ми се обади по телефона. Каза ми: “Брижит, обаждам ви се, защото бих искал да ви предложа нещо”. Веднага казах “не”, без да го оставя да довърши изречението. Не! После говорихме за нещо друго. Той снима филм с Белмондо и искаше да направи завръщането на Белмондо и Брижит Бардо, ах, ах! Мисли се за много важен!

 

– Щеше да бъде вълнуващо. Като този филм с Жан-Луи Трентинян и Еманюел Рива за старостта на една двойка, “Любов”, който спечели “Златна палма” (2012 г.). Това изобщо ли не ви изкушава?

 

– А не, аз мразя това. Гледах откъси по телевизията. Няма нужда да се показва старостта. Ужасявам се от такива неща в киното. Покажете ми красиви момичета с хубави момчета и красиви любовни истории, които ни карат да мечтаем. Животът вече не е забавен и филмите също. Това е кошмар. И всички актьори си приличат, взаимозаменяеми са, няма никаква разлика между единия и другия. Има сладки момичета, но не ги правят хубави. Аз обичам красивото. Но красотата вече не интересува киното. Снимат само всекидневието.

 

– Но какво харесвате?

 

– Обожавам този сериал, “Имението Даунтън”. Той ме покори! Елегантността, живописността на едно време, което, уви, е свършило. Това е изключително радостно и поучително, виждаш облеклото, достойнството, елегантността на една епоха. Много харесвам английските филми. Харесвам също историческите предавания, като тези на Стефан Берн или Франк Феран по “Радио Класик”, което слушам сутрин. Слушам “Радио Класик” ден и нощ.

 

– Не си ви представяме като фен на Моцарт?

 

– Аз съм! Концерт 21 за пиано, 23, Писмото до Елизе на Бетовен, Шопен, разбира се, Калас.

 

– А ББ, която пее Генсбург, слушате ли я отново понякога?

 

– Не гледам нито филмите, нито снимките си, не слушам песните си. Никога не се връщам към миналото. Това ме прави носталгична и тъжна. Само настоящият миг има значение и го изживявам напълно.

 

Фиона и Филут в прегръдките на Брижит Бардо

 

Със съкращения

 

Превод от френски: Галя Дачкова