В този дом Коледа не дойде! Една българска майка на 5 деца си отиде след като беше… СНИМКА/ВИДЕО

 

 

 

Година след битката с рака: Как живее семейството на Велка от Годеч?

Това е една история за другото лице на Рождество, когато най-близките няма да се съберат заедно.

 

 

 

 

Историята на Велка от Годеч – майка на 5 деца, която изгуби битката с рака.

 

 

 

 

44-годишната жена се нуждаеше от 60 хиляди лева за животоспасяваща операция в Германия. Парите бяха събрани за 5 дни, но болестта беше в много напреднал стадии.

 

 

 

За децата остана да се грижи съпругът на Велка. Той ги отглежда без никаква помощ от близки или роднини.

 

 

 

 

 

 

За рака Велка разбира през 2015 г., когато бе първата й операция. След нея нещата се усложняват.

Във фаталния петък 13-и 2017-а парите са събрани. Велка благодари на всички, които са й помогнали. Заминава спешно за Германия, но се оказва, че е твърде късно.

 

 

 

 

Година по-късно в Годеч живеят три от децата й със своя баща. По-големите им синове са на пансион в София, където учат, не всеки един от тях чувства огромна празнота.

 

 

 

 

По-голямата част от събраните пари за лечението на Велка остават. Те са за децата й като навършат 18 години. Мъжът й Краси не може да ги използва, защото няма брак с Велка, разказва Bulgaria ON AIR.

 

 

 

 

Децата получават наследствена пенсия след смъртта на Велка – по 150 лева на дете, а познати помагат на семейството, с каквото могат, но от роднините на мъжа няма кой да се включи. Жив е само баща му, който е възрастен и живее в Горна Оряховица, а от страна на Велка няма никой и тази липса тежи.

 

 

 

 

„Най-лошото е, че не се свиква и не става по-леко. Колкото повече минава времето, толкова по-голяма нужда имам от нея. – разказва Краси – Не мога да се сетя кое е лесно. Като има проблеми са по пет“.

 

 

 

Работният ден на мъжа е като в казарма. Сутрин е на работа, приготвя децата за училище, вечер ги прибира и започват домашните и игрите. Краси готви, той е и баща и майка, но не това го плаши.

 

 

 

„Не ми пречи. Чувствам се задължен и отговорен към майка им. Трябва да се справя и да ги отгледаме тези деца„.

 

 

 

А те знаят, че майка им бди над тях. Биха й казали, че много я обичат и искат да я гушнат и целунат. Всеки ден говорят за нея, гледат снимките й, спомнят си какво е казала. За празниците не искат дрехи и играчки, а да са живи и здрави.

 

 

 

Петел