Но не парите са най-важното. Казусът с монополизирането на газопреносната мрежа е емблематичен за това, че след 12 години членство и едно председателство, България продължа да е чуждо тяло в ЕС.
Да припомня, че преди година освен от правителството, решението да не признаваме вина пред Еврокомисията и да продължим да се запъваме като магаре на мост бе гласувано единодушно и от Народното събрание.
Заради елементарна правна неграмотност, но също и заради дълбокия провинциализъм, бабаитлък и котловинно мислене на мнозинството български политици, които смятат, че националните интереси не изискват спазване на европейското (т.е. – нашето собствено) законодателство и правила.
Казусът е красноречив пример за това, че министрите и депутатите нямат никакъв усет за това, каква част от пълномощията на българските власти са делегирани (доброволно!) на Еврокомисията, къде свършва територията на българския суверенитет и започва тази на европейския.
Пламен Петров Димитров
Фрог нюз