Когато се каже „фашисти“ в България, обикновено се сещаме за „Обединени патриоти“. Техни представители твърде често си позволяват непремерени изказвания, насочени към едно или друго малцинство, най-често етническо.
Фактите обаче се оказаха по-различни. „Обединени патриоти“ са жалки палячовци в сравнение с това, което имаме като управляващи и опозиция. Не че и досега не е имало поводи да се съмняваме в демократичната същност на ГЕРБ, ДПС и БСП.
Но с приемането на последните промени в антикорупционния закон маските окончателно паднаха. Текстът, според който могат да ти отнемат имущество дори ако се окаже, че си невинен, бе приет с ужасяваща тишина в пленарната зала. И ако има нещо фашизоидно в парламента, това са ГЕРБ и ДПС. А БСП са техни ятаци, защото си мълчаха като комунист на разпит.
Изказването по темата беше едно-единствено. И в него можеше да се чуе следното:
„Някой да излиза срещу народа си, срещу правителството си, срещу парламента си…Няма как да го допуснем това.“
Кратко изявление, но колко много проблеми създава. Първо – това изказване звучи като на депутат от управлението. Но всъщност е на Хамид Хамид от ДПС, партия, която твърди че има „ценностни различия“ с настоящата управленска коалиция. Второ – когато някой започне да говори от името на „народа си“ и да го отъждествява с „правителството си“ и „парламента си“, това е чиста проба авторитаризъм.
В демократична държава всеки може да излиза и срещу правителството „си“, и срещу парламента „си“ и дори срещу народа „си“, ако не е съгласен с мнението на мнозинството. Трето – когато един политик започне да казва какво е допустимо и какво не… трудно се намират точни думи, с които може да се характеризира подобно поведение.
Много българи например излязоха срещу „правителството си“, и дори „народа си“ в средата на 80-те години, когато тогавашното правителство, с мълчаливото одобрение на голяма част от народа, сменяше имената на българските турци. Тогава подобно „излизане“ беше недопустимо и водеше до репресии, но въпреки това мнозина не се уплашиха. Очевидно Хамид иска да се върнат същите онези мрачни времена. Само че този път неговата партия да организира „Възродителен процес“ над българската демокрация.
Но ето и още малко от забележителното изказване на Хамид.
„Някой представляващ ВКС стигна твърде далеч… И преди бяхме чували този някой да се изявява като политик… Вече се вживя и като законодател, тръгна да променя закона с тълкувателно решение“, коментира той.
Омразата на настоящия парламент към Лозан Панов, единствения останал по върховете на държавата, който дръзва да се противопостави на пълното завладяване на същата тази държава, не е новина. Този път обаче Хамид отрече изцяло ролята на съда като коректив на властта. А в демократичните държави тази роля е много важна, когато трябва да се обуздава един или друг политически клоун, който говори от името на „народа си“ и го отъждествява с „правителството си“ и с „парламента си“. Справка – случващото се в САЩ, след като Доналд Тръмп стана президент.
А защо фашизъм?
Много се знае за крайните резултати от фашизма, но твърде малко хора са наясно как той е започнал. Милионите жертви са на финала. На старта е било точно замитането на върховенството на закона под черджето, чрез създаване на възможности за саморазправа с политически неудобните. Докато накрая не е имало кой да протестира, когато властта е дошла и за онези, които в началото не са се противопоставяли и дори са одобрявали действията на същата тази власт.
Само за последните дни парламентът прие два много спорни закона, засягащи съдебната ни система. Единият е този, че могат да ти отнемат имущество, дори ако си невинен. А другият, че можеш да бъдеш арестуван и 48 часа никой, освен органите на реда, да не знае за това. И двата закона, независимо от афишираните най-добри намерения, създават възможност за необуздана държавна репресия. Особено като се има предвид, че у нас те ще бъдат прилагани от Сотир Цацаров и сие.
В истински демократичните държави необузданата държавна репресия е възприета като най-голямата възможна опасност. Много по-страшна от възможността някой да се измъкне, възползвайки се от съдебните процедури, гарантиращи възпиране на същата тази репресия.
Факт е, че у нас много престъпници се измъкнаха безнаказани. Основната причина за това обаче са недостатъчно кадърните и предостатъчно корумпираните държавни органи, които трябваше да накажат същите тези престъпници. И сега вместо да работим за това тези органи да станат по-кадърни и по-малко корумпирани ние им даваме в ръцете още по-голяма власт, унищожавайки процедурите, които гарантират, че същите тези органи не могат безконтролно да „страхуват“ и репресират когото си поискат. Това е като да гасиш пожар с бензин.
Изказванията на „Обединените патриоти“ срещу малцинствата срещат сериозна обществена съпротива. Докато подмолното установяване на фашизоидни практики от страна на ГЕРБ и ДПС с любезното съдействие на БСП минава почти незабелязано. И малцината, дръзващи да се противопоставят, веднага биват обявени за „соросоиди“, „джендъри“ и т.н.
В крайна сметка и Хитлер е строил магистрали.
Предсрочните избори са по-необходими от всякога. В парламента би трябвало да има поне една партия, която да се противопоставя на пълзящия фашизъм. В момента ЕС си има други проблеми, много по-сериозни и на него не можем да разчитаме. Този път ще трябва да се оправяме сами.
Петел