През уикенда, имах възможността да слушам и да наблюдавам изявите на министъра на отбраната и заместник-премиер Красимир Каракачанов, и на двамата висши генерали у нас – на Началника на Отбраната, генерал Андрей Боцев и на председателя на Парламентарната Комисия по Отбрана, генерал Константин Попов. И тримата се опитваха да убедят своите зрители и читатели в правотата на действията на правителството по избора на нов изтребител и в най-добрите предимства и ефективност на F-16V Block 70/72.
Разликата между убеждаване и манипулиране винаги е била субект на интересни дебати през вековете; това е една неизчерпаема тема. В древна Гърция, в четвъртия век преди Новата Ера, бащата на убеждението, Аристотел се сблъсква с група от учители, известни като Софистите. Софистите преподават различни дисциплини, но те главно стават известни с тяхното преподаване на риториката. Аристотел влиза в конфликт със Софистите заради това, че те не са се интересували от истината, а са били готови да защитят всяка идея, която им е била „препоръчана“.
Днес, в разгорелия се обществен дебат около изборът на нов изтребител за закупуване, отново сме свидетели на битката между убеждаване и манипулиране. За много хора е трудно да се отличи разликата между двете категории. Но, да се разбере и отличи тази разлика винаги е жизнено важно, защото това ни дава възможност не само да открием ценното и реалното, но и ни екипира със знанието да можем да разпознаваме опитите за манипулация.
Тези, които са гледали в петък вечер предаването „Панорама“ на БНТ и по-специално интервюто с министъра на отбраната, както интервютата с двамата висши генерали, публикувани в пресата (http://epicenter.bg/…/Gen–Konstantin-Popov–Sas…/172712/2/0 и там http://epicenter.bg/…/Gen–Andrey-Botsev–Pri-iz…/172725/2/0 ), няма как да не са забелязали постоянното отбягване от страна на министъра и на генералите на въпроси, като:
– Кое в действителност наложи изборът на офертата на САЩ от страна на българската политико-военна комисия, особено след като всички признават, че в тази оферта липсва максимално информация?
– Защо се игнорира офертата на правителството на Швеция особено при положение, че тя предлага 10 бройки бойни машини вместо 8, на цена, още отсега ясна, че е далеч по-добра от цената за F-16, при спазване на графика за доставки и при механизъм на разсрочено плащане?
– Защо се манипулира общественото мнение, като се казва, че шведската оферта надвишавала определеният бюджетен лимит? Защо не се каже дали и ако, точно с колко надвишава бюджетния лимит?
– Защо не се каже ясно какво „оборудване на самолета и функционални способности“ липсват във шведската оферта? Какво точно въоръжение за самолета може да се купи в оставеният специално „буфер“ до бюджетния лимит в шведската оферта?
– Защо постоянно представителите на МОД, на правителството и на ГЕРБ отричат важността и легалната стойност на международната процедура по придобиването на нов изтребител за целите на българските ВВС? Та нали, самият генерал Константин Попов, в качеството си на Началник на Отбраната през 2016 г. участва в разработката на новата методика, критерии и математически модел за избора на новия изтребител. Как след това, той сам отричаше и продължава да отрича своята собствена методика и критерии, изготвени под неговото ръководство, заедно с още един експерт в лицето на доцент Тодор Тагарев, тогава Директор на Института по Отбрана?
– Забравили ли са това тези хора, че са основни участници в изготвянето на точно тази процедура и на точно тези тактико-технически задания на проектите за закупуване на нов тип изтребител? Какви са те хора: демагози, манипулатори или болни от амнезия?
– Ако те отричат собствения си продукт – методиката за избор, то как да им се вярва на това, в което днес искат да ни убедят?
– Защо не си отговарят на основния въпрос – как така при две различни методики, изготвени все от тях, Gripen печели по всички критерии и двата пъти, а те самите се отказват след това от собствените си методики?
Отговори на тези въпроси няма.
И няма да има от управляващите. Защото ако отговорят сериозно и национално отговорно, ще трябва да признаят собствената си безпринципност.
Днес, в свой правдив и документиран коментар (виж: http://epicenter.bg/…/Polk–Stoyanov-sreshtu-gen…/172775/2/0 ) полковник Димитър Стоянов, главен секретар на Президента, подробно обръща за пореден път сериозно внимание на тези драстични нарушения на процедурата.
Тъй като на няколко пъти обърнах специално внимание на икономическата и финансова страна на възможната сделка за изтребителите, вчера с учудване прочетох, че генерал Константин Попов говори, че „поддръжката на F-16 няма да излезе по-скъпа в дългосрочен план в сравнение с тази на „Грипен”, но потвърди, че все още не са ясни точните суми.»
С учудване, защото този генерал, както и генерал Андрей Боцев имат на разположение съветници, помощници, адютанти, центрове, щабове и т.н., които вярвам, че биха им казали веднага, че това е всъщност най-слабият им възможен аргумент в защита на твърде сенчестият избор на F-16.
Толкова ли не могат да прочетат, да се занимаят и вникнат в сериозната икономика на закупуването на изтребител. Икономика, която засяга националната ни сигурност, както в сферата на отбраната, така и в сферата на икономическата ни сигурност.
Американската оферта, колкото и да бъде оптимизирана – представлява минимум 50 процента над разрешения бюджет, респективно 50 процента над шведската оферта и плюс още стойността на два изтребителя отгоре. Много е възможно, финалната цифра да е даже и още по-висока. Заводът още не е построен. Не се знае къде ще бъде основната производствена линия – в САЩ или в Индия. Така, че разходите могат да пораснат значително. Подчертах на няколко пъти, с колко ще бъде евентуалният завишен разход от страна на България.
Засягайки въпросите на операционните разходи и тези по поддръжката, генералите Попов и Боцев се оплитат още повече в желанието си да извадят аргументи от девет кладенци. И затова казвам че техните лобистки интервюта бяха повече от разочароващи.
Пиша и обръщам с тревога внимание на всичко това, защото трябва да имаме предвид, че решението за избор на нов изтребител ще засегне българските държавни разходи за 30 години напред. Ще засегне балансът между други необходими дългосрочни инвестиции. И затова изборът ни трябва да е максимално рационален, както от гледна точка на технико-тактическите и операционни възможности на бойната машина, така и от страна на възможностите ни за финансова поддръжка.
Това, което е известно и би трябвало да е известно на възпитаниците на военни академии, на специализантите в НАТО и другаде, е, че цената на закупуването на един изтребител (така наречената инициална цена) представлява само около 25 % от общите разходи за придобиването и използването на един изтребител по време на целия му жизнен цикъл. Останалите 75 % от общите разходи – са всъщност операционните разходи, т. е. разходите по летенето, поддръжката, ремонтът и подновяването на изтребителя. Т.е. голямата част от парите, които ще инвестираме са Операционните Разходи и те трябва ясно и прецизно да бъдат калкулирани с оглед да предопределим още отсега нашата реална възможност да притежаваме този или онзи изтребител.
Методиките за отчитане на тези разходи са различни, тъй като те могат да включват различни източници на разходи (някои включват даже и поддържането на летателните бази). Всички, без изклчение, военно/изследователски институти в света, и RAND Corporation, и най-голямата в света компания-институт в областта на отбранителната информация Jane’s Information Group, в своите анализи, подчертават, че Gripen е най-евтиният от гледна точка на своите операционни разходи на поддръжка самолет (на основата на разходи за летателен час). Това е определено на основата на калкулиране на такива фактори, като:
– Пред-полетна подготовка и поправки;
– Извършвани по график прегледи и поддръжка в летателната база заедно с разходите за асоциирания и необходим за това поддържащ персонал;
– Разходи за усъвършенстване на системите;
– Необходими др. разходи.;
– Депресиация;
– Амортизация.
При едни (вижте приложената от мене таблица) оценени на около 4,700 $ на летателен час (при около 130-160 годишно летателни часове), Gripen води като най-рационално-ефективния за поддръжка изтребител в света.
И това, нашият елитен генералитет следва добре да го знае.
Нещо още, което бих желал да подчертая накрая. Всякакви критики, че Gripen не се включва ефективно в европейското стратегическо партньорство са лишени от основания. България е една от 25-те страни, членки на PESCO (така нареченото Постоянно Структурно Коопериране на европейската политика по сигурност и отбрана). Целта на това сътрудничество е ЗАЕДНО ДА СЕ РАЗВИВАТ ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ и те да са готови за европейски военни операции. В PESCO са включени всички страни, чиито армии използват Gripen. И Чехия, и Унгария, и Швеция.
Българският Генерален Щаб, ръководството на ВВС, Парламентарната Комисия по отбраната би следвало далеч с по-голяма отговорност и професионализъм да разглеждат резултатът от процедурата по избора на нов български изтребител.
Има процедура – с ясно определени критерии. И спрямо тази процедура и тези критерии – правителството трябва да започне преговорите с правителството, чиято оферта отговаря възможно най-близко на българските национални изисквания.
А не, отново да се търси промяна на критериите след завършване на процедурата, което по същество юридически означава необходимост от обявяване на нова процедура с новите критерии. И поредно международно излагане на репутацията на България
Надявам се, че редица от моите аргументи ще бъдат взети предвид от нашите държавни институции, от членовете на Парламента и от ръководствата на политическите партии. На път сме да вземем решение, което ще окаже влияние върху нашите военно-отбранителни, научно-технологични и икономико-финансови възможности за следващите 30 години.
Проф. Димитър М. Иванов
Д-р на икономическите науки
13 Януари 2019 г.
Лондон
