Какво ни внушават лидерите с новогодишните си обръщения?
Ако се опитаме да сравним новогодишните приветствия на лидери като Ангела Меркел, Владимир Путин, Реджеп Тайъп Ердоган, Румен Радев, Ким Йонг–ун и др. ще видим в малко по–различна светлина поставените от тях акценти.
Очевидно е, че Меркел и Ким Йонг–ун обръщат внимание най-вече на външнополитически въпроси, ангажименти и отговорности. Меркел единствена започва с разбираемо самоизтъкване: „Аз открих пътя за ново начало..”, но единствено при Ким Йонг–ун чуваме заплаха и предупреждение за край на политическото разведряване, ако Вашингтон запази санкциите. (Северна Корея отказва засега пълно ядрено разоръжаване без насрещни отстъпки.) Но лидерът на тази страна твърде нашироко отделя място в новогодишното си приветствие на катастрофалното икономическо положение.
Ангела Меркел е заложила на поемането на отговорност, предвид на новата роля на Германия в СС на ООН за следващите 2 години и необходимостта от повече решителност в ЕС, заедност и солидарност.
Приветствието на Владимир Путин в най–голяма степен е обърнато към хората и почти напълно изключва външнополитически теми. Той започва с вниманието към родителите, бабите и дядовците и завършва с благодарност към тях и безспорно прочувствения момент „да прегърнем здраво децата”. По отношение на очакванията на гражданите внушава увереност косвено, без да натрапва тезите си. По същия начин засяга и въпросите за добро благосъстояние и начин на живот. Предвид на вътрешнополитическата обстановка и очакваните трудности, без да ги назовава, президентът само споменава за необходимостта хората да бъдат „сплотени, единни”, да бъдат „силна команда”.
При Румен Радев има елементи от едното и от другото, но в кратка, точна и ясна форма. Въпреки това вдъхва увереност: „Убеден съм, нашият народ може да излезе от всяка криза и безпътица”. Различното е, че Радев акцентира на българската специфика: „политиката не се прави на масата, а се определя и решава от усилията на милионите осъзнати личности”. Не случайно два пъти използва думата „справедливост”, чийто дефицит е най–уязвимото чувство у българина.
Посочването на действителните причини за неуспехите е от особена важност в момент, когато доверието в политиците и институциите е сринато.
Някои слепи привърженици на политически сили може и да се подразнят, но не могат да ги отрекат.
Нямаше да има полза от повече красива емоция за сметка на по-малко прагматизъм. Празникът не предполага навлизане във външнополитически теми както правят Ким Йонг –Ун и донякъде Меркел и напълно липсват при Путин.
Президентът Радев засяга темата за единението, присъстваща и в словото на Меркел, но по свой начин: „в името на справедливостта, законността, суверенитета и просветеното бъдеще. В това е смисълът на единението. В това е бъдещето ни като народ и държава.” Въпросът за отговорността при него е изразен по–удачно, отколкото при Меркел: . „2019-а ще бъде такава, каквато я сътворим с общи усилия.”
Реджеп Тайип Ердоган трудно се вмества в едно сравнение с останалите, защото проявява висша форма на лицемерие да говори за „мир и стабилност”, когато подготвя трета поред военна операция в съседна Сирия без съгласието на ООН и на сирийското правителство и извършвайки етнически прочиствани с помощта на десетки ислямистки отряди, някои от които доскоро съюзници на Ислямска държава.
Във вътрешнополитически план не са сравними и кратките обръщения на Бойко Борисов, Цвета Караянчева и Корнелия Нинова в социалните мрежи. Очаквано премиерът изтъква председателството ни на Съвета на ЕС, размерите на бюджета за 2019 г. и някакво „надграждане”, което пък напълно се разминава с реалностите в страната, някои от които изтъкнати и от президента Радев.
Цвета Караянчева говори за „стремглаво ново начало”, въпреки че управляващата партия категорично доказа, че не е способна на никакво „ново начало”. Без да иска Караянчева самата си признава кои са причините: „И не забравяйте, че границите са вътре в нас.” Да, във вас са. А призивът „да опазим този наш земетръсен Балкански Вавилон” увисва след всичко, което се случва на Балканите след председателството ни. Използваното словосъчетание пък „светли хоризонти” звучи просто по социалистически.
Единствено посланието на Корнелия Нинова внушава повече енергия, увереност и сила, което отговаря на очакванията на хората действително за промяна на статуквото към по–добро бъдеще. Но дали наистина сме толкова „свободни и силни” хора, както твърди лидерката на БСП?
Правилно отбелязва, че в основата на тази промяна трябва да стои всеки един, но ние познаваме и кривините на българина, десетте основни начина на контрол от управляващите, обяснени така добре от Ноам Чомски и добре смазаната им машина в България. Може би все пак на този празник не е редно да навлизаме в сивотата на детайлите.
Очаква ни една трудна, бурна и непредсказума година.
Мнението на Симеон Николов, дипломат и експерт по национална сигурност, е публикувано във фейсбук.