Асоциацията на европейските журналисти – България инициира серия от срещи, за да не допусне ограничаване на свободата на изразяване от Закона за защита на личните данни.
Ето позицията на АЕЖ:
„След като президентът Румен Радев наложи вето върху части от закона след искане на АЕЖ и други организации (Програма “Достъп до информация”, Съюза на българските журналисти), е важно да не се допусне повторно приемане на текстовете, които будят притеснение.
За тази цел АЕЖ-България отправи покана за разговор към председателите на двете най-големи парламентарни групи – ГЕРБ и БСП. Днес представители на Асоциацията ще се срещнат с председателката на социалистите Корнелия Нинова, а през следващите дни се надяваме да имаме разговор и с председателя на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Народните представители са призвани да положат всички усилия, за да предвидят достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване. Тъй като нашата цел е да защитим правото на всички български журналисти да вършат необезпокоявани работата си, отправихме покана към лидерите на най-големите парламентарни групи, като оставаме отворени и за срещи с други парламентарни субекти.
АЕЖ-България уведоми международните си партньори за приетите текстове и за президентското вето върху тях. Налице е международна загриженост, че тази част от българския закон влиза в противоречие с духа на Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR).
Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ изрази своята позиция, в която посочва, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право.
Редакциите, които претърпя законопроекта по време на разглеждането си в парламента, са стъпки в правилната посока, но все пак в него останаха 10-те критерия, с които би трябвало да се съобразяват журналистите, научните работници и писателите в работата си. Тези критерии, макар и вече да не е нужно да бъдат прилагани кумулативно, са сериозно ограничение за свободата на изразяване и предпоставка за възникване на цензура.
Смятаме, че в този му вид, законът противоречи на Конституцията и ако бъде приет без изменения, би било необходимо да се произнесе Конституционният съд.
Все пак, разчитаме, че няма да се стигне до там и проблемът ще се реши в Народното събрание. Поради тази причина поканихме на разговор управляващи и опозиция.”
Петел