Нито свободата ни е свобода, нито републиката чиста и свята,
остатъците от стопяващата ни се нация тъне в мрак, бездуховност, омраза, егоизъм и наведеност пред силните на деня.
Левски е непознат, старите и по-нови историци премълчават заговора срещу него.
И още 45 години няма да стигнат, за да можем сами
да отърсим от себе си българската си робия –
простотията, безчестието, безбожието, селянията, невежеството, рушветчийството…
Жалко за Светлий, жалко Дяконе, оказахме се мърша…
Но днес ме опари една солена искрица, докато слушах по радиото в колата как пред твоя паметник две момиченца едновременно рецитираха с чиста и свята душа Твоето Ботево вдъхновение.
В него взаимно сте се обезсмъртили, брате Светлий:
ти, преди това, на черното бесило, той, по-късно, с братска рана в гърдите.
Плачи, Българийо, на черното бесило
в София, твоят един син,
виси още по-сам – със страшна сила.
Румен Леонидов