София никога, откак датира в спомените ми не е била по-грозна, кална, провинциална и объркана като архитектурна и градоустройствена единица.
Не е била по-тъмна, занемарена и навяваща размисли за място с бурно минало и достойно за презрение настояще.
Съжаление и гняв издишам, кръстосвайки с кални обуща, на неравни подскоци и с навряна между плешките глава, със забит в изпочупените плочки поглед, за да не настъпя някой кален погреб или минирано, в стил “ало, Банов” препъване в чиновническа нагла занемара, която дебне на всяка крачка.
Навсякъде.
Резултатите им.
Видими не, брутално набиващи се на очи и нагло привикващи ни с отсъствието на нормалност от каквото и да било естество.
Да пропаднете вдън разпукания асфалт и да завалят изпочупените павета и плочки над главите ви, докато сградите, несъответни на никакви стандартни, затрупват заедно с папките с разрешителни, чинно подписани от наглите ви химикалки, и последния от вас, лакомо, безнравствено, безлико съсловие разрушители – това ви пожелавам.
Соня Момчилова, фейсбук