В селата има бъдеще, но за мислещи и предприемчиви хора, казва Цветелина Недкова, младата фермерка с две висши образования, която гледа биволи.
25-годишната студентка Цветелина Недкова предизвика фурор в социалните мрежи заради необичайния бизнес, с който се занимава. Младата жена е завършила икономика в Свищов, предстои да стане магистър по компютърни науки във Великотърновския университет, но развива и собствена ферма за биволи в с. Горна Липница.
– Цвети, как реши да се занимаваш с животновъдство?
– Откакто се помня, семейството ми отглежда животни – имаме ферма за крави. Харесвам животните и не ми е чуждо това занимание.С биволите започнахме на шега. Родителите ми купиха 2 преди 3 г., но поради многото им ангажименти аз започнах да се грижа за тях и реших, че ще се занимавам с това. В момента вече са 13. Изцяло аз се грижа за тях, нямам работници.
– Младите хора не виждат бъдеще в живота на село, още по-малко в селското стопанство. На теб какво ти дава това?
– Животът на село дава спокойствие. Градът ме задушава, там не чувствам свобода – не е за мен. А много от младите хора са капризни и дори заблудени. Мислят, че щом си на село, си едва ли не по-долна класа от тях. Разбиранията са по-различни. Всичко, което правиш в града, може да се прави и на село. Въпрос на вкус е кой какво предпочита. В селата има бъдеще, но за мислещите и предприемчивите хора. Но мързелът и в града не може да вирее.
– Печели ли се от селско стопанство и какво може да направи държавата за възраждане на биволовъдството?
– Може да се печели, стига да имаш разбиране за отрасъла и желание да се развиваш. Досега субсидии не съм получавала, може би тази година ще взема. Млякото го продавам прясно или на сирене и оттам основно си изкарвам дохода. Постоянните оплаквания към управляващите, че не са ни дали достатъчно, не са уместни. Ако обичаш това, което правиш, и искаш да се занимаваш с него, ще намериш начин да се справиш в каквато и да е ситуация.
Подкрепата уж е достатъчна, но няма ясна политика в бранша. Всяка година има промени в изисквания, критерии, сектори, които се подпомагат, и т.н. Това носи несигурност. Заради това нашият фермер няма как да е конкурентен на европейския. Тук няма как да направиш стратегия за 5 г. и да я следваш.
Проблемът, че селското стопанство не се развива, е и в това, че младите хора не поемат масово към него, чуждо им е. Всички са откъснати от естествения начин на живот, а това е ужасно.
– Как гледат приятелите ти на твоя бизнес?
– Общо взето, радват ми се. Малко им е странно, но това не пречи. Естествено, има и такива, които тотално не ме разбират, ама е взаимно – и аз не ги разбирам как може да водят толкова монотонен живот и да се чувстват щастливи.
– Ти имаш магистърска диплома и продължаваш да учиш в специалности, които нямат нищо общо със заниманията ти. Да не би да се подготвяш за друга кариера?
– В момента уча втора магистратура “Приложни компютърни науки” във Велико Търново. Преди това завърших бакалавър, магистър и специализация в направление “Търговия”. Всичко съм завършила с отличие. Друга кариера е твърде силно казано.
Не мога да разбера защо доброто образование е несъвместимо за много хора с животновъдството и селото като цяло. Може би защото примерно понятието “прост кравар” трябва да си остане такова. Напротив, познанията по икономика много ми помагат и смятам, че са нужни за успешен бизнес. Относно компютърните науки – животните изобщо не ми пречат да се развивам в това направление. Имам достатъчно време и за тях.
– А какво е мнението ти за качеството на университетското образование у нас? Смяташ ли, че то произвежда скъпоплатени безработни?
– Качеството на образованието в България не е толкова зле. Който има желание да учи, може да получи всичко, което му е нужно. Въпросът е, че поради големите квоти за прием в университетите част от студентите са с тройки от матурите и нямат нито желанието, нито качествата да са в академичната общност. Въпреки това ги приемат, учат и се дипломират.
– Как може да бъде спряно изтичането на мозъци през терминал 2?
– Няма какво да се лъжем, в България обстановката е сложна. Не е за всеки да успее тук, правейки нещо сам. Всичко те потиска – бюрокрацията, връзкарите, дори лошите пътища, ако щеш. Напълно разбирам тези, които бягат оттук. Не обвинявам никого, тръгнал да търси по-добър живот, но за себе си не го намирам за честно спрямо близките си.
– Авантюрист или реалист е човек, който с две магистратури влиза в обора да дои биволици? Красиво и интелигентно момиче може да успее по много по-лесен начин.
– Твърдо – реалист. И пак се стига до това, кое е толкова чудно, че с две магистратури гледам биволи – нямам шеф, нямам работно време, имам достатъчно време за всичките си хобита и достатъчно пари.
Всеки сам избира подхода, по който иска да успее. Определено не съм избрала основният ми коз да е красотата. Искам съвестта ми да е чиста и да спя спокойно, независимо от това дали съм изкарала 2, или 200 лв. за деня. И никога не съм била модел. Тези слухове тръгнаха из интернет по необясними причини. Фотосесиите са ми подарък и нямат нищо общо с моделството. Не бих участвала и в телевизионно риалити. Животът ми едостатъчноинтересен и динамичен, че да търся нещо такова.
– Като заговори за хобита, имаш ли награди от състезанията с мотори?
– Това е поредното медийното преиначаване. Годеникът ми се състезава с мотор. Той пък е пчелар. Аз карам колата си на състезания по драг, но на аматьорско ниво. Медали имам от бойния спорт, в който съм се състезавала – киокушин кай, но не тренирам от 1 г. Иначе съм тренирала 6 г. карате до, малко кик бокс и киокушин. Медалите са от международния турнир за купа “Шумен”. Имам 2 втори места на кумите. Това е най-твърдият стил карате с фул контакт.
– Как виждаш живота си занапред, на 40 г. фермерка ли ще бъдеш?
– Надявам се да си увелича стадото. И в програмирането имам определени идеи за кодове, но ми е нужно време, за да създам алгоритъм за програма, приложение за android. И се надявам да карам Evo (Mitsubishi Lancer Evo – б.а.) в близките години. Дали като състезател, или аматьорски, времето ще покаже, а и това е много скъп спорт.
– От политика интересуваш ли се, ще гласуваш ли на изборите?
– Да, ще гласувам, както винаги съм го правила, защото смятам, че това право ни е дадено, за да се възползваме от него.
CV
Родена на 17 август 1991 г. в Павликени
2009 г. завършва СОУ “Бачо Киро” в Павликени с профил “Бизнес и предприемачество”
2013 г. се дипломира като бакалавър по икономика на търговията в Свищов.
2014 г. става магистър по мениджмънт на търговската дейност
От 2015 г. учи магистратура “Компютърни науки. Приложни компютърни науки” във ВТУ
Тя е най-младият член на Асоциацията по биволовъдство
