Заплатите на чиновниците в държавната администрация надхвърлят по ръст тези в най-успешния сектор у нас – на информационните технологии. През 2018 г. нетните възнаграждения на заетите в министерства и агенции са скочили средно със 17.3%. Това става ясно от доклада за състоянието на държавната администрация за 2018 г., приет от правителството. В него се цитира годишният доклад на Европейската комисия за доходите на чиновниците в страните членки към средата на миналата година.
За сравнение – през юни 2018 г. средната заплата в страната е била 1119 лв., което е с 9% повече на годишна база, показват данните на националната статистика. А най-високите заплати – тези на работещите в сферата на IT и телекомуникациите, са се увеличили с 13%. Интересно е, че през 2017 г. докладът за състоянието на държавната администрация отчита доста по-скромен ръст на чиновническите заплати у нас – едва от 2.5%.
Няколко фактора помпат възнагражденията на държавните чиновници през миналата година, става ясно от доклада. Сред тях са увеличението на минималната работна заплата за поредна година с 50 лв., текучеството, което водело до определяне на по-високи индивидуални заплати на новоназначените служители, повишаването в длъжност, при което също се вдигали възнагражденията. Отражение върху статистиката оказвала и промяната на статута на служителите в Комисията за финансов надзор в началото на 2018 г. Финансовият регулатор си извоюва едни от най-високите възнаграждения в администрацията у нас наред с тези в БНБ. В резултат на това шефовете на дирекции в КФН се разписват срещу 5133 лв., актюерите – за 4500 лв., а старшите експерти – срещу 2893 лв. Председателят на КФН получава 13 149 лв., а тримата му заместници – по 12 хил. лв.
От доклада не става ясно доколко годишната атестация на чиновниците оказва влияние върху ръста на основните месечни заплати. За сметка на това е отправена критика към оценяването на служителите, което водело до „девалвация“ на оценките.
Промяна в наредбата за заплатите в държавната администрация от началото на тази година обаче цели да реши част от проблемите с определянето на заплатите в държавната администрация. Тя ще доведе и до още по-висок ръст на възнагражденията в сравнение с този от миналата година, наред с 10%-ното вдигане на бюджетните заплати от началото на 2019 г. Така например с 20% ще се увеличават заплатите на чиновниците с отлична оценка за работата си. Досега при такава оценка възнаграждението се повишаваше с 15%. Повече ще взимат и тези, които получат оценка „Изпълнението надвишава изискванията“. Тяхната месечна заплата ще расте с 15% вместо с 10%. При оценка „Изпълнението отговаря напълно на изискванията“ вместо 5% увеличението ще е с 10%. Аргументът за промяната е, че така ще се преодолее изоставането на заплатите на старите спрямо новоназначените служители, както и че ще могат да се привличат висококвалифицирани кадри в администрацията.
През миналата година 14% от чиновниците са получили оценка „Изключително изпълнение“, 53% надвишават изискванията, за 32% изпълнението отговаря на изискванията, а под 1 процент са тези, които не отговарят на изискванията.
За поредна година докладът констатира огромна разлика между минималната и максималната основна месечна заплата за една и съща длъжност в администрацията. Така например възнаграждението на младши експерт може да достигне 2013 лв., но в някои администрации е 420 лв., въпреки че минималната заплата в страната през 2018 г. бе 510 лв. Голяма е ножицата и в заплащането на ръководните длъжности. Възнаграждението на главен секретар в министерство може да стигне до 4000 лв., но в някои ведомства може да е и 1200 лв. Между 1200 и 4320 лв. варират възнагражденията на директори на дирекции. За началник отдел диапазонът е между 660 до 3400 лв., а за държавен експерт – от 720 до 3050 лв.
ЗАЕТОСТ
През 2018 г. в администрацията са работили 130 005 служители. Щатната численост по устройствен правилник в администрациите към 31 декември 2018 г. обаче е 141 784 бройки. Незаети са 11 779 места, от които 4682 – повече от 6 месеца. През 2018 г. напусналите чиновници са 10 560 – т.е. текучеството е 8.1%. Най-голямо е то в държавните агенции, следвани от областните администрации.
Сега