Искат да напишат измислена история на соца – само Белене, лагери, убити, репресии – 45 години. А то соца не е едно и също. Има сталински период до 1957, после разобличаване на сталинизма, закриване на лагери, смекчаване на режима. После, след споразумението от Хелзинки 1975 г., падат още ограничения и забрани.
Сега викат – нямало никаква култура от Запад, слушали сме рок тайно и т. н. Много страшен бил тоя соц, много забрани…
Айде, да не почваме сега да си припомняме кой как е слушал рок, това беше масово по всички студентски и ученически събирания, поне от началото 70-те нататък има достатъчно хора, които помнят. И какви грамофонни плочи е имало (внесени от чужбина, по 20 лева на черно, или от магазините на „Балкантон“, там имаше и вносни, 6 лв. плоча. А за 2,30 ли, за 4 лв. ли беше вече в края на комунизма, си купих на „Пинк Флойд“ „Моментари лапс ъф ризън“, на „Балкантон“).
Или какви филми сме гледали. Нещо важно, което го нямаше по екраните, го имаше в кинокръжоците и кинолекториите в кино „Дружба“ (днешното „Одеон“).
Имаше и цензура, изрязани голи сцени от „Забриски пойнт“. Някои филми не смееха да пускат, това е дълга приказка да се разказва. Понеже спорят кой филм бил забранен, кой го давали, ще си дам труда да извадя програми на кината от 70-те и 80-те години от стари вестници. С „Кръстникът“ и др. И онези незабравими опашки за билети за западен филм пред киносалоните…
Като студент написах гневно антрефиле, как може да дават толкова пари за филм като „Междузвездни войни“, а от 50 филма на Бергман са показвали само 9, от 38 на Буюел, са показвали само 10 и т. н. не помня точно. Цитирах Фелини, изказал се язвително за „Междузвездни войни“ (от интервю с него, препечатано в сп. „Лик“).
Занесох дописката в „Пулс“, редакторката се притесни, вика – занесете я на главния редактор. Божидар Божилов седеше в кабинет с отворена врата, покани ме, прочете я, каза „Много хубаво“ и я подписа. Излезе в следващия брой и не ми се вярваше. Сега е смешно. „Звездни войни“ е образец на културата, къв Бунюел, къв Фелини… Оня ден гледам програмата на кината – ми то и сега няма какво да се гледа. Няма вече опашки пред кината. Можеш да гледаш филм с 3-4 души в салона.
Ако влезеш в торент сайт, може да дръпнеш всичко, ама това вече е дар от технологиите, не от падането на комунизма. И е противозаконно. И времето се промени – сега най-много се гледат сериали, онези имена от киното останаха някъде в историята. Някои промени ги приписват на комунизма – ами да, не е имало интернет тогава, ама и на Запад не е имало.
–
От фейсбук страницата на Иван Бакалов
Партийни шамани искат да измислят историята в учебниците
Вбесена съм от БНТ! Ще пиша на и. д. директора Кошлуков, та ако ще повече да не ме пуснат в обществен ефир!
Един музикант се изказа по въпроса на историята на социализма и учебниците, поканен от Георги Любенов. Музикантът е Стоян Михалев, от управителното тяло на ДСБ.
Ако нещо много ме притеснява в последните няколко дни, то е пълната загуба на връзка с действителността! Все едно е декември 1989 г. и съм на площада пред „Александър Невски“ . Викаме като побъркани „Долу БКП“, „Вън мафията“ и други пароли на СДС. Михалев ме върна и във времето на загубените парламентарни избори 1990 г. Тогава с колеги от в. „Демокрация“ седнахме на улицата и за часове блокирахме транспорта по „Раковски“. Търсехме демократическа справедливост от тогавашния американски посланик Сол Полански, защото БКП беше спечелила парламентарно мнозинство. Това беше исторически недопустимо! Така мразех Тодор Живков и цялата му оядена номенклатура, че не се прибирах при семейството си, забравих деца и съпруг!
Ало, Михалев! Аман от партийно демагогстване, че тотално са ни изключили от западната цивилизация! Гледах спектакъл на Питър Брук „Сън в лятна нощ“! Не знаете кой е Питър Брук? Лошо! Ако пък случайно знаете, значи сте лъжец и приказвате от екрана на БНТ празни думи.
Не сме чели книги по онова време? Аз, както и целият ми студентски поток от филологиите на Софийския университет, имахме достъп до най-скандалните имена на екзистенциализма. През ранните 80 години превеждахме писмата на Антонен Арто с такава стремителна скорост, че французите ни завидяха. Ненавистният комсомол не ми попречи на мен, както и на моите приятели да слушаме каквато си искаме рок музика, каквото и да приказва Кирил Маречков.
Беше скучно с учебниците в гимназиите, но кой им обръща внимание. (Подозирам, че и днешните тийнейджъри толкова и ще четат учебниците си по история, сигурно се чудят за какво е тази дандания!).
Толкова бяхме луди по киното, че не пропускахме нито един американски, италиански, британски или френски филми. Това Фелини, Антониони, Бергман, Копола ни събираха на такива дискусии, все едно Запад и Изток имат общи етически и естетически проблеми.
Живков прелъстяваше на 8 март златната младеж в зала Универсиада и беше голяма меланхолия да не си от богоизбраните. Е, аз не бях, защото съм от потеклото на „бившите хора“. И не понасях неравенствата, които този измислен комунистически модел уж щеше да унищожи, ама не. Не стана.
Стояне, драги! Не се дръж като партийна шаманка от екрана. Не казвай на публиката как да мисли за миналото правилно, според демократичните ти опорни точки. Не я омагьосвай, че е геврек. Не е геврек.
–
От фейсбук-страницата на Юлиана Методиева. Заглавието е на e-vestnik.