Казармата, от нея са останали хиляди приятелства до гроб. Днес за едни е било чест да служат на Родината, за други си е било безмислена загуба на време.
Преди години поделенията бяха пълни с хора.
Момчетата бяха на прага да станат мъже.
На изпращането бащите даваха последни напътствия, майките ронеха сълзи и бършеха сополи, а гаджетата мълвяха „Ще те чакам”,
но и те не си вярваха.
Маршировки, учения, отдаване на почест на командира,
нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули,
наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация,
всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.
Bgspomen