Срещнах тази баба във “Фантастико”.
Помоли ме да й прочета цените на бисквитите.
Чета и казвам: “1.30 лв”, и тя казва, “Много ми е скъпо. За колко грама е това?”
Търсеше бисквити под левче.
Нямала пари за повече.
Хапвало й се сладко, но щяла да вземе бисквити, защото били повече като грамаж.
Стана ми тъжно.
Питах я да й купя аз каквото реши – тя отказа.
Показа ми количката си – купила това пиленце – щяла да го яде три дни.
Мандарините били за закуска – по две мандарини сутрин, защото били скъпи и те.
Живеела с 300 лева пенсия.
Имала внуци, единият софтуерен инженер, ама рядко я виждали…
Опитвала да заделя по 20 лева на месеца, да давала поне на малкото внуче пари…
Адски тъжно ми стана.
Макар че не искаше, купих две големи кутии бисквити “Боровец” и една голяма кутия бонбони.
Да си има…
Жената отказваше с насълзени очи, не била толкова зле.
Гордостта не й позволяваше.
Накрая я убедих.
Със сълзи на очите ми благодари и каза, че не правят често младите такива добрини…
Колко малко му трябва на човек, а?
На някои хора не им стигат палати, спортни коли и яхти – все искат повече.
На други им стигат и две кутии бисквити…
Шантав свят…
Тъжна България…
Борислав Борисов, Фейсбук