За година парите, с които трябва да разполага домакинството, са се увеличи с 87 лева. Чистата заплата за един възрастен не трябва да бъде под 1224 лева. Реално обаче тя е по-малко.
Значително изоставане на доходите има в области като Благоевград, Видин и Кюстендил.
Семейството на Иванка в Благоевград разчита и на нейния доход като шивачка, и на този на съпруга й, зает в строителството. Въпреки че и двамата работят, парите не стигат:
„Дрехи, обувки, каквото искаме, не можем да си вземем, гледаме по-евтиното, за ядене също, не може също да си купим, по-скъпите и по-хубавите продукти не може да си позволим, гледаме по-евтиното”, разказа Иванка.
Трудно се справя и семейството на Кирилка, което живее с около 1000 лева месечно.
„Малко лишаване, но няма как. Ако събираме месец за месец, после може да си позволим примерно Гърция, или нещо от този сорт”, коментира Кирилка.
Синдикатите имат обяснение за по-ниските доходи в някои области: „Това са липсата на достатъчно национални политики, които да са насочени към бизнеса, към инвестици, към разкриване на нови работни места”, заяви Виолета Димитрова.
Според профсъюзите по-скъпият живот се дължи на увеличените цени на топло и електроенергията, водоснабдяването, на основни хранителни продукти като хляб и месо. И въпреки че средната заплата расте през годините, домакинствата са в недостиг на средства.
„Две трети от всички домакинства живеят с общ доход на лице от домакинствата без да стигат необходимите средства за издръжка”, заяви Пламен Димитров.
Хората с най-ниски доходи изпитват все по-голяма трудност да покрият разходите си за вода, отчитат още от КНСБ. Затова предлагат за тях да има и месечна помощ чрез ваучер, с който да могат да покрият поне част от сметката.